— Да се побратимим — рекъл другият.
И двамата поели на път. Вървели те, вървели и на едно място видели един мъж, който седял и си играел с воденични камъни.
— Добро утро! — рекли му двамата.
— Дал Бог добро! — отвърнал им той.
— Искаш ли, човече, да се побратимим? — попитал го момъкът, що бозал двадесет и пет години.
— Искам, защо да не искам — съгласил се мъжът.
— Ти какво можеш да правиш?
— Ако поискам, мога да издълбая ей този камък и да направя от него котел.
— Ама по-голям юнак ли си от мене?
— А, от тебе съм по-голям юнак! Имало обаче един човек, що бозал двадесет и пет години — той само може да е по-юначен от мене.
И тримата побратими тръгнали заедно. Ходили, ходили, пък срещнали човек с големи-големи мустаци.
— Добър вечер! — рекли му те.
— Дал Бог добро! — отвърнал им той.
— Ние сме трима побратими и сме тръгнали по света. Искаш ли да дойдеш с нас? — попитал го момъкът, що бозал двадесет и пет години.
— Че защо да не искам! — отвърнал му мустакатият.
— А какво можеш да правиш?
— Виждаш ли ги мустаците ми, момко? Ако река, с единия мустак мога да изтръгна тая гора, а с другия — оная.
— И по-голям юнак ли си от мене? — рекъл му момъкът.
— Не зная. От тебе може да съм по-голям юнак, ала имало един човек, що бозал двадесет и пет години — той може да излезе по юнак от мене.
И четиримата поели напред. Вървели, що вървели и стигнали до морето. На брега видели да стои един човек.
— Добро утро! — поздравили го те.
— Дал Бог добро! — отвърнал им той.
— Ние сме четирима другари. Искаш ли и с тебе да се побратимим? — попитал го момъкът, що бозал двадесет и пет години.
— Дадено! — отвърнал човекът.
— Ама ти какво можеш да правиш?
— Ако поискам, мога да изпия морето и пак да го изплюя.
— Да не би да си по-голям юнак от мене? — рекъл му момъкът.
— От тебе като нищо съм по-голям юнак, ама са ми разправяли за един момък, що бозал двадесет и пет години, та той сигурно е по юнак от мене.
Така юнаците станали петима. Тръгнали те вкупом, пък щом навлезли в една гора, момъкът, що бозал двадесет и пет години, спрял и рекъл:
— Ето тук можем да поживеем. Има вода наблизо, ще ходим на лов, ще носим дивеча и ще си готвим. Хайде, побратиме, направи ни котел! — казал той на каменоделеца.
И юнакът на бърза ръка издълбал един голям камък, а другите отишли на лов и не след дълго всеки донесъл по някакъв дивеч. Оставили те месото на каменоделеца да го наготви и пак тръгнали да ловят животни из гората.
По едно време морето се разпенило и от него изскочил един великан.
— Добър вечер! — рекъл той.
— Дал ти Бог добро! — отвърнал каменоделецът, докато чупел с ръце един дебел ствол, за да направи цепеници за огъня.
— Какво правиш тука?
— Не виждаш ли — огън клада. Моите другари са на лов и аз им готвя вечерята.
— Хайде да се обзаложим, побратиме! — предложил му великанът.
— Да се обзаложим, ама на какво? — попитал каменоделецът.
— Да се преборим: ако ме надвиеш, ще ми вземеш главата, а ако аз те надвия, ще ти изям вечерята.
Обзаложили се двамата и взели да се борят. А юнакът, който чувал през девет земи, рекъл на другарите си:
— Край огъня става бой. Ще видите, че някой ще ни изяде вечерята.
Великанът, който излязъл от морето, бързо надвил каменоделеца, изял месото в котела и се изгубил във водата. И щом четиримата другари се върнали при огъня, видели празната съдина и попитали готвача:
— Къде е, побратиме, вечерята ни?
— Ох, не питайте! — рекъл им той. — Както подклаждах огъня, изскочи един великан от морето и се обзаложихме: ако го надвия, да му взема главата, а ако той ме надвие — да изяде вечерята. Е, той ме победи и всичко изяде.
Легнали си гладни петимата другари, а на другия ден оставили мустакатия юнак да сготви вечеря за всички. Той запалил огъня и сложил котела с месото да ври, ала по някое време морето се развълнувало и оттам се появил отново морският великан.
— Добър вечер! — поздравил той.
— Дал ти Бог добро! — отвърнал мустакатият.
— Какво правиш тука?
— Ами огън клада.
— Хайде да се обзаложим, побратиме!
— Да се обзаложим, защо да не се обзаложим! — склонил готвачът.
— Ще се преборим и ако ме надвиеш, ще ми отсечеш главата, а ако аз те надвия, ще ти изям вечерята.