Другарите му го изтеглили на горната земя и поели двете девойки, ала вместо да качат и момъка, прерязали въжето и юнакът и малката дъщеря полетели през още една земя надолу. Под тях имало един черен и един бял овен. Девойката викнала:
— Момко, гледай да паднеш върху белия овен. Ако паднеш върху черния, ще отидеш три земи по-надолу.
Девойката яхнала белия овен, който я отнесъл на горния свят, а юнакът се стоварил върху черния и пропаднал три земи по-надолу, пък си рекъл:
— Боже, Боже, какво дочаках от побратимите си!
И си легнал той на земята да си почине и се унесъл в сън. До него се извисявала топола с орлово гнездо в короната. Едва бил задрямал юнакът, и му се счуло, че някой писка в гнездото. Отворил очи и що да види — една голяма змия пълзяла нагоре по дървото. Момъкът мигом вдигнал боздугана си, смазал главата на змията и пак си легнал.
Събудил се той по някое време и видял, че орлицата стои на тополата и му прави сянка.
— Хей, орлице — рекъл той, — защо си разперила криле и ми засенчваш слънцето?
— За да спиш спокойно, юначе! — отговорила птицата. — От три години насам страшната змия изяждаше всичките ми рожби, нито една не ми оставяше, а ти сега спаси малките ми и я уби. Кажи какво да направя за тебе.
— Какво ли можеш ти да сториш за мене? Само Господ може да ми помогне. Хайде, остани си със здраве! — рекъл момъкът, станал и тръгнал на път.
По някое време срещнал едно момиче, което вървяло и ронело сълзи.
— Къде отиваш, девойче? — попитал го той.
— Към морето съм тръгнала, момко — рекла девойката и пак горчиво заплакала.
— Какво ще търсиш там сам-самичка?
— Люта хала мори града ни от жажда, момко — отвърнало момичето. — Изпива ни реките и изворите, ако не й изпратим по една девойка да изяде. Всяка къща се изреди да дава жертва на халата, сега дойде и моят ред. Аз съм дъщеря на царя.
— Не бой се, сестро — казал юнакът. — Хайде заедно да вървим.
Отишли те на брега на морето, а там юнакът легнал на пясъка и сложил глава в скута на девойката.
— Недей да стоиш повече тук! — замолила му се царската дъщеря. — Ще загинеш заедно с мене!
Ала юнакът не я послушал и след малко задрямал. По едно време морето се разбесняло и девойката се разплакала от страх. Една сълза капнала върху бузата на юнака и той се събудил.
Скочил на крака, грабнал боздугана и застанал до царската дъщеря. А от водата изплувала страшната морска хала и зинала да налапа момичето. То се разпищяло, ала момъкът развъртял боздугана и повалил чудовището. Кръвта му потекла като порой и от корема на звяра изскочили всички девойки, които бил нагълтал. Момичетата поблагодарили на момъка и веднага хукнали към града.
— Хайде, върви си и ти, сестро — казал юнакът на царската дъщеря.
Отишла си тя у дома и разказала всичко на баща си. Отначало царят не й повярвал, ала тя рекла:
— Щом не ми вярваш, ето погледни — реката тече кървава, мътна.
Тогава царят наредил на слугите си:
— Доведете при мене този юнак!
И момъкът се явил пред царя.
— Искай, юначе, каквото си намислиш — казал му царят. — И царството ми да поискаш, и него ще ти дам!
— Не искам царството ти — отговорил момъкът. — Аз съм слязъл тук от пет земи по-горе и искам да ме изведете на белия свят.
Събрали се хората от цялото царство, ала никой не се наемал да изнесе момъка пет земи нагоре. Дошли и всички птици, но дори най-големите не се осмелили да качат юнака на белия свят. Орлите рекли:
— Никой от нас не може да направи това. Има обаче един орел на триста години, той е най-стар и се е изкачвал и друг път на горната земя, та сигурно ще може да изнесе юнака там. Само че сега се съблича — пера сменя, перушина хвърля, затова ще трябва да се изчака.
Царят повикал орела и го попитал:
— Можеш ли да изнесеш този човек пет земи нагоре?
— Изнасям го — рекъл орелът, — ама сега се събличам, гол съм и не мога.
— Докога ще се обличаш?
— Докато заколите два бивола и изхвърлите костите, а месото им скълцате. Докато напълните едната биволска кожа с месо, а другата — с вода, дотогава аз ще се облека.
Заколили царските слуги два бивола, изхвърлили костите, накълцали месото, напълнили кожите и орелът дошъл. Окачили те кожите на крилете му, а юнакът седнал на гърба на птицата.
И щом момъкът яхнал орела, той му заръчал:
— Река ли ти „врак“, ще ми даваш месо, река ли ти „гро“, ще ми даваш вода.