И слънчовата майка превърнала царския син в игла, забола го зад вратата, а после запретнала ръкави и започнала да слага трапезата за слънцето — девет печени крави ялови, девет пещи кисел хляб и девет мери вино.
След малко ето че и слънцето се задало — огнено, начумерено, ядосано и мрачно от дългия път. Умило ръцете и очите си от праха и седнало веднага на трапезата. Но изведнъж погледнало навъсено майка си и рекло:
— Мамо, тук ми мирише на човек!
— Какво ще търси тука човек, синко! Ти си много изморен и гладен и затова така ти се струва. Я си хапни и не мисли за нищо!
И слънцето се вслушало в съвета на майка си и започнало да вечеря. Ала по някое време пак рекло:
— Мамо, тук ми мирише на човек!
— Какво ти става, сине? Нали знаеш, че тук човек не стъпва. Хайде по-добре си хапни и си пийни!
Когато слънчовата майка вдигнала трапезата, слънцето пак попитало:
— Сигурен съм, майко, че тук има човек, но защо не ми кажеш кой е и къде се е скрил?
Тогава тя рекла:
— Не трябваше, сине, да те лъжа. Има човек, но не исках да ти кажа, докато не се нахраниш.
И майката му разказала всичко за царския син и си признала, че го е превърнала в игла, за да го скрие. Слънцето й казало:
— Доведи го, майко, при мене.
Слънчовата майка взела иглата, духнала върху й и я превърнала отново в царски син.
Момъкът бил виждал слънцето само на небето и отблизо то му се сторило много страшно, затуй се поклонил и му целунал ръка.
— Тук не е стъпвал човешки крак. Ти трябва да си много смел, щом успя да дойдеш в моя дом — рекло слънцето.
— Какво друго бих могъл да направя, ясно слънце! — отвърнал царският син. — Проклеха ме да се оженя за неродена мома. Майка ми ме прати при тебе: ти ходиш по високо и гледаш нашироко, трябва да си съгледало някъде такава мома. Затова дойдох при тебе да ми помогнеш, за да ида да я намеря и да се оженя за нея.
Слънцето се замислило малко, усмихнало се ведро и казало:
— Иди в градината зад къщата. Там има едно хубаво ябълково дърво. На него растат три златни ябълки — откъсни си една от тях и като си отидеш, срежи я, от нея ще излезе златна девойка и ще ти каже: „Дай ми хляб и сол!“ Ти й дай, яжте двамата и след това тя ще бъде твоя. Ожени се за нея. Това е твоята неродена мома, тя ще ти бъде вярна и добра стопанка.
Царският син целунал ръка на слънцето, поклонил му се с благодарност и отишъл в градината. Видял златните ябълки и ахнал — те били една от друга по-хубави. Мислил, мислил коя да вземе, пък накрая откъснал и трите, скрил ги в пазвата си и тръгнал. Вървял по пътя царският син и си казвал: „Аз не послушах слънцето! То ми заръча да откъсна само една ябълка, а аз откъснах и трите. Сбърках! Ами сега, ако няма златно момиче нито в една ябълка, какво ще правя!?“ И изведнъж си рекъл: „Ще взема да срежа едната и да видя има ли в нея златно момиче.“
Извадил той едната златна ябълка и я срязал. Щом я разполовил, пред него на мига застанало едно златно момиче, хубаво, прехубаво и греело като слънце. От устата му се отронили думите:
— Дай ми хляб и сол!
— Нямам — отговорил царският син.
И то тозчас изчезнало като сянка пред очите му. Много му домъчняло на царския син за хубавата девойка. Най-напред си поплакал, но после се сетил, че има още две ябълки, утешил се и продължил своя път. Ала сега още повече се размислил: „Ами ако само в тази ябълка има златно момиче, а в другите няма, какво ще правя? Сбърках! Не трябваше да откъсвам и трите.“
Вървял царският син по пътя и тая мисъл не му давала мира. „Ще срежа и втората. Ще видя дали има и в нея златно момиче!“ — решил накрая той. Срязал втората ябълка и пред него застанало златно момиче, по-хубаво от първото. И то продумало:
— Дай ми хляб и сол!
— Нямам — отвърнал момъкът и второто златно момиче се изгубило от очите му като сянка.
Мъката на царския син била толкова голяма, че той вече дори не можел да заплаче. Тръгнал отново по пътя си и горко се окайвал: „Ами ако в третата ябълка няма златно момиче, какво ще правя? Как ще се върна у дома? Какво ще кажа на майка? При слънцето нямам очи вече да ида!“
Тюхкал се, каял се царският син, но изгубеното не се връща. На път бил, трябвало да върви. Зарекъл се, че докато не намери хляб и сол, няма да срязва третата ябълка. Ала първите две златни момичета не излизали от ума му.