А мащехата и доведената дъщеря на царя, които подслушвали зад вратата, влезли, нахвърлили се върху царкинята и се развикали:
— Лъжеш! Лъжеш, никаквице!
Дърварят не се стърпял, вдигнал ръка и казал:
— Ах, вие, кукумявки проклети!
В яда си той бил забравил, че не трябва да изрича клетва или лоша дума. И мащехата и нейната дъщеря тозчас се превърнали в кукумявки. Запърхали и се разкрещели, после излетели през прозореца и се изгубили в небето.
Царят оженил дърваря Добри за дъщеря си и му дал цялото си царство. И тримата заживели весело и честито.
Хвъркатият кон
Един цар си построил дворец за чудо и приказ. Никой цар по света нямал такъв дворец. Не след дълго царят забелязал един момък, който всеки ден идвал и с часове оглеждал внимателно двореца от всички страни. На седмия ден царят не се стърпял, извикал го и го попитал:
— Млади момко, защо оглеждаш така моя дворец? Да не би да искаш да откраднеш съкровищата ми?
— Не, царю честити! — отвърнал момъкът. — Оглеждам двореца ти, защото искам и аз да ти построя един тъкмо такъв дворец! Дай ми тридесет дни, двадесет работници, сто коли тухли и керемиди, сто коли дъски и греди, десет чувала гвоздеи, вар, пясък и всичко друго, което ти поискам, и в уречения ден аз ще бъда готов.
Царят рекъл:
— Млади момко, значи ти се наемаш да направиш дворец точно като моя, така ли?
— Да, царю! Наемам се! — отговорил момъкът. — Ще го построя срещу твоя дворец точно в уреченото време и само с това, което съм ти поискал!
— Добре! Щом е така, ще ти доставя всичко, което ти трябва. Но ако ти остане дори само една тухла или поискаш макар само един гвоздей, ще ти взема главата! — казал царят.
— Така да бъде, царю честити! — съгласил се момъкът.
Дал му царят работници, тухли, керемиди, дъски, греди, вар, гвоздеи — от всичко точно колкото момъкът поискал. А той бързо започнал да мери и да се подготвя за работа. За да не бъде измамен, царят поставил свои хора да гледат дали материалът ще стигне или ще остане. Докарал дори войска да пази майстора. И момъкът построил двореца за уреченото време само с това, което си бил поискал. Царските хора завели веднага момъка при господаря си и му казали, че майсторът е вдигнал дворец за чудо и приказ тъкмо като неговия, за определения срок и от материала не останала нито една тухла, нито един гвоздей. Зарадвал се царят и попитал:
— Синко, с какво искаш да те възнаградя?
Момъкът се усмихнал и казал:
— Царю честити, от тебе искам само едно — да ми дадеш писмо, в което да пише, че по-голям майстор от мене няма в цялото ти царство. И където и да ида, всички да ме слушат и да ме признават за баш майстор.
— Само това ли искаш? — изненадал се царят. — Ще ти дам такова писмо, млади момко! Ти заслужаваш! И нека всички в царството ми да те признават за най-добрия майстор!
Заповядал царят на писарите си веднага да напишат писмото, подписал го и сложил царския печат.
Взел момъкът доволен писмото и си тръгнал. Отишъл на друго място и се хванал на работа като чирак при един стар арменец дограмаджия. Веднъж той видял, че майсторът му дялка едно дърво не така, както трябва. Момъкът гледал, гледал, пък не се стърпял и му казал:
— Майсторе, това не се прави така!
Засегнал се майсторът и рекъл:
— Да не би ти да си по майстор от мен, та да ми заповядваш?
Момъкът отговорил:
— Аз съм най-големият майстор в царството! Имам дори писмо, подписано от царя. А ти какво имаш?
Скарали се двамата и повикали съдията да каже кой е прав и кой е крив. Всеки настоявал, че е по майстор от другия. Момъкът показал царското писмо, но съдията отсъдил, че старият арменец е по-добър майстор.
Разсърдил се момъкът и с писмото отишъл право при царя. Хвърлил му го и рекъл:
— Царю, твоето писмо не струва и пукната пара! Никой не иска да признае, че аз съм най-големият майстор в царството ти!
Тогава царят извикал: