— Кой е този, дето не те признава за майстор? Нека веднага да дойде тук да го видя!
И царските хора довели стария майстор. Царят казал:
— Този момък е по майстор от тебе! Виждаш ли онзи красив дворец? Той ми го построи за уречено време и с точно определен материал. А ти какво можеш да направиш, за да те призная за по-голям майстор от него?
— Какво ли? Аз мога да направя нещо много по-хубаво от този дворец — казал старият майстор. — Дай ми, царю, да работя в двореца четиридесет дни и тогава ще видиш!
— Добре! — съгласил се царят. — На четиридесет и първия ден ще ми покажеш какво си измайсторил!
А след това попитал младия майстор:
— А ти, млади момко, какво можеш да направиш за това време, за да докажеш, че си по майстор от него?
— Аз — започнал момъкът — искам четиридесет жълтици — всеки ден по една за ядене и пиене. А навръх четиридесет и първия ден само за няколко минути ще ти покажа, че съм по-голям майстор от него.
Съгласил се царят и наредил да дадат на младия майстор четиридесет жълтици.
Четиридесет дни, скрит в една малка стаичка, старият майстор тайно от всички работел, а младият майстор само си похапвал и пийвал.
Дошъл четиридесет и първият ден. Двамата майстори се явили пред царя и царските велможи. Арменецът донесъл едно ковчеже, сложил го на земята, завъртял го от едната страна и то започнало да свири чудно хубави мелодии. Всички се смаяли, а старият майстор попитал:
— Кажи сега, царю, този момък може ли да направи такова нещо?
Царските хора взели да си шепнат, че старият майстор е по-добър. Тогава момъкът казал:
— Ковчежето е много хубаво! Но аз ще направя нещо пред вас само за две-три минути, а не за четиридесет дни! Почакайте малко да изляза навън и сега ще се върна.
Излязъл той и се върнал с една торба на гърба си. Показал я на всички и рекъл:
— Затворете си очите, а когато съм готов, аз ще ви кажа да ги отворите!
Всички зажумели, а момъкът извадил от торбата частите на един дървен кон, сглобил го за една-две минути и им казал да си отворят очите.
Те погледнали и с почуда видели един много красив дървен кон, който изглеждал като жив. Момъкът се качил на коня, завъртял колелата му и конят веднага литнал през големите прозорци на царския дворец. Майсторът направил няколко обиколки над двореца, отново влетял и се спрял пред смаяните погледи на всички.
Слязъл момъкът от хвъркатия кон и попитал:
— Царю, и вие, царски велможи! Кажете сега кой от двама ни е по майстор!
Царските хора взели разгорещено да спорят. Едни били за стария майстор, но царят и повечето от велможите признавали, че младият е по-добър. Момъкът ги помолил да си затворят отново очите, разглобил дървения кон и сложил частите му в торбата. След това поискал от царя второ писмо, в което да пише, че в цялото царство няма по-голям майстор от него.
Царят сам написал писмото, подписал го и сложил царския печат, а на стария майстор рекъл да си иде по живо, по здраво, да си гледа работата и друг път да не се препира с по-добри майстори.
Момъкът се сбогувал с царя и с царските велможи. А на излизане от двореца дал торбата с частите на хвъркатия кон на една слугиня да ги изгори в огъня — за да няма в царството и никъде по земята човек, който да разгадае неговия майсторлък.
Ала щом слугинята понечила да ги хвърли в огъня, покрай нея минал сам царският син и я възпрял. Поогледал частите, сглобил хвъркатия кон и само след ден полетял към едно много далечно царство. Там спечелил сърцето на чудно хубава и добра царкиня, с която живял честито чак до старини.
А момъкът ходел от село в село, от град в град, от царство в царство, за да показва на всички какво може да сътвори и да ги удивлява с майсторлъка си. И бил най-щастливият човек, защото от него по-голям майстор нямало никъде по света.
Златното момиче
Живели едно време мъж и жена. Те си имали дъщеричка, хубава като цвете. Който я видел, очи не можел от нея да откъсне. Живели си те сговорно и щастливо, но не било писано това да продължи дълго — майката се разболяла от тежка болест и скоро издъхнала.
Останал сам-самичък мъжът с момичето. Трудно му било да се грижи за всичко и съседите го посъветвали да се ожени повторно. Скоро той довел вкъщи новата си жена. Мащехата също си имала момиче и така намразила заварената си дъщеря, че не можела да я търпи. Все я хокала и я карала да върши най-тежката работа и все мърморела на мъжа си заради нея. Една вечер мащехата му рекла: