Тогава орисниците взели да си шепнат помежду си: „Е, сега какво да орисаме момчето, родено в гората?“ Първата казала:
— Да расне и да порасне, да вземе камък и да го хвърли, а камъкът да се върне назад, да го удари и то да умре!
Втората казала:
— Да расне и да порасне, да стреля с пищов и куршумът да се върне и да го убие!
Третата казала:
— Да расте и да порасне, да се ожени и като легне да спи, смок да го ухапе и да умре!
След това рекли на момичето:
— А ти не казвай никому ни дума, защото ще се превърнеш в мраморен камък!
Момичето им обещало, че нищо няма да каже. Орисниците му дали всичко, което искало от тях, и то се върнало при родилката. Мислили майката и дъщерята как да кръстят момчето, мислили и накрая му дали името Горороден — сиреч в гората роден.
Детето растяло и понеже сестра му знаела как е орисано, не му давала камък да вземе в ръцете си.
Щом станал на осемнадесет години, Горороден се оженил за едно момиче сираче. Легнали си след сватбата младоженците, а сестрата пак както винаги бдяла над главата на брат си. Ненадейно върху завивката паднал смок. Сестрата го сграбчила в одеялото, изнесла го навън, изхвърлила го и извикала на брат си:
— Брате мой, ела да видиш какво чудо!
И започнала да разправя на брат си всичко, което се било случило. А както говорела, лека-полека се превръщала в мраморен камък. А щом разказала за прокобата и на третата орисница, тя окаменяла чак до шията. Рекла каменната сестра на любимия си брат Горороден:
— Брате мой, аз те пазех от малък и те опазих, порасна и пак те опазих, а сега дойде време ти на мене да помогнеш. Трябва да идеш при слънцето и да го помолиш да ти даде трохите от трапезата си, които падат на земята, и водата, с която си мие ръцете.
Тръгнал Горороден да изпълни заръката на сестра си. Вървял, що вървял и по пътя видял змия, затисната под голям камък. Тя попитала момъка къде отива и щом той й казал, че отива при слънцето, змията му рекла:
— Като отидеш при слънцето, попитай как мога да изляза изпод този голям камък.
— Добре, ще го попитам — обещал Горороден.
По-нататък по пътя си той видял един кух камък, който висял във въздуха — не бил нито на небето, нито на земята. Камъкът също попитал Горороден накъде се е запътил. И щом момъкът му отговорил, че отива при слънцето, той го помолил да пита светилото защо е кух и не може да падне на земята.
— Добре, ще попитам — обещал и на него Горороден.
Продължил по-нататък и видял вода, която се биела от бряг на бряг и не можела да потече надолу. Горороден нагазил в нея, защото пътят му минавал оттам. Щом стигнал до средата, тя изведнъж го обляла и също го попитала накъде се е запътил. Момъкът й казал къде отива и тогава водата го помолила да попита слънцето защо тя не може да тече надолу.
— Добре, ще попитам — обещал Горороден.
Стигнал той най-накрая до големия палат на слънцето и похлопал на портата. Излязла слънчовата майка и рекла:
— Кого търсиш тук, момче?
Горороден й отговорил:
— Не търся никого, но дойдох да ви помоля да ми дадете трохите, които падат от ръцете на слънцето, когато яде, и водата, с която се мие.
А тя попитала:
— Какво ще правиш с тях, момче?
Момъкът й разказал за прокобите на трите орисници и за теглилата на сестра си. И тогава слънчовата майка казала:
— Ела да те скрия, за да не те види слънцето, като се върне, защото ако те види, веднага ще те погуби.
Слънцето бавно захождало и леко трептяло. Щом влязло в палата си, то мигом се разгневило и викнало:
— Мамо, тука ми мирише на човек!
Слънчовата майка рекла:
— Няма човек тук, синко, няма!
— Има, мамо, има! — настоявало слънцето.
И тогава тя му разказала:
— Дойде един сиромах човек. Сестра му станала на мраморен камък, та затова иска да помоли да му дадеш трохите, които падат от ръцете ти, и водата, с която се миеш.
— Да излезе да го видя! — викнало слънцето.
И Горороден излязъл и захванал да разказва какво се било случило със сестра му. Слънцето му рекло:
— Знам защо си дошъл — и му дало каквото поискал.
Момчето не забравило да го попита и за змията, за водата и за камъка. Слънцето казало:
— Змията ще излезе, когато ухапе някого по петата, водата ще започне да тече надолу, когато удави някой човек, а камъкът ще падне на земята, когато премаже някого. Затова първо ги задмини и след това им отговори.