— Пръчице, спри! — заповядало момчето.
Ханджията и ханджийката заохкали, закуцукали и бързо-бързо върнали кърпата и козлето. Момчето си ги прибрало и весело се върнало вкъщи, където го чакала майка му.
И двамата заживели честито и винаги делели с бедните всичко, което им давали кърпата и козлето. А лошите хора се страхували от пръчката и никой никога не посмял да им вземе даровете на вятъра.
Златното пиле
Един цар имал трима синове. Имал и златно ябълково дърво — по обед цъфтяло, вечер връзвало, през нощта ябълките узрявали, но на сутринта, когато царят ставал, по клоните нямало нито един плод. Много се ядосвал царят и се чудел кой идва и изяжда ябълките му. Веднъж най-големият му син рекъл:
— Тате, тази нощ ще отида да пазя при дървото. Ще видя кой идва и изяжда ябълките и ще го заловя!
— Иди, синко! — отвърнал царят.
Вечерта най-големият син взел пушка, отишъл и седнал под дървото. Ала по някое време му се приспало. Решил той да подремне малко, но го налегнал дълбок сън и се събудил чак на сутринта. Когато се върнал, царят го попитал:
— Е, какво? Видя ли кой яде ябълките ни?
— Заспах, тате, и не можах да видя.
На другата вечер вторият син на царя поискал да пази ябълката. Отишъл той под дървото, седнал там, но бързо-бързо заспал и нищо не могъл да види.
На третата вечер при царя отишъл най-малкият син и му казал, че иска и той да пази ябълките.
Царят му рекъл:
— По-големите ти братя ходиха, нищо не можаха да видят, та ти ли ще видиш?
— Нека и аз да опитам, тате! — помолил се най-малкият син.
— Добре тогава, щом искаш, иди — съгласил се царят.
Най-малкият син взел една пушка. Порязал си малкия пръст — да го боли, та да не може да заспи, и седнал под ябълката.
Посред нощ отнякъде долетяло едно златно пиле, кацнало на дървото и започнало да яде златните ябълки. Перата му светели като слънце. „Сигурно това златно пиле идва всяка нощ да яде нашите ябълки“ — помислил си най-малкият син. Взел пушката и гръмнал. Пилето хвръкнало, но от него паднало едно перо. Момъкът го занесъл на царя и му казал, че това перо е паднало от пилето, което всяка нощ изяжда ябълките им. А царят рекъл:
— Щом перото е толкова красиво, пилето трябва да е сто пъти по-красиво!
Повикал тримата си синове и им казал:
— Идете, синове мои, да намерите златното пиле, дето яде ябълките ни, и ми го донесете! Който го намери и ми го донесе, ще му дам половината царство, а когато умра — ще вземе цялото. Ако не го откриете, не се връщайте повече при мене!
Синовете се приготвили за път, целунали ръка на баща си, сбогували се с роднините си и тръгнали да търсят златното пиле. По пътя двамата по-големи братя здравата нахокали най-малкия, защото не заспал, видял това пусто златно пиле и сега те трябвало да го търсят. Набили хубаво момчето и му казали да не върви с тях. То си поплакало, ала тръгнало след братята си, без те да го виждат. Когато по-големите синове спирали, спирал и брат им, когато те тръгвали, тръгвал и той.
По пътя един старец срещнал двамата братя и им казал:
— Добра среща, момчета. Къде отивате?
— Не ти влиза в работата! — сопнали се те и си заминали.
След малко старецът срещнал най-малкия брат.
— Добра среща, момче! Къде отиваш?
— Дал ти Бог добро, дядо! — отговорил момъкът. — Ела да поседнем малко и да ти разкажа къде отивам.
Старецът седнал, момъкът извадил хляб, поканил го да сподели обяда му и докато си похапвали, разправил на дядото всичко за златните ябълки и чудното птиче. Казал му, че отива да намери златното пиле, но не знае къде да го търси.
Старецът му рекъл:
— Недей да вървиш след братята си, момче, те са лоши хора! Тук съвсем наблизо пътят се разделя на две: ако те тръгнат по горния, ти тръгни по долния, ако те тръгнат по долния, ти тръгни по горния. Аз ще се върна след малко и ще те настигна. Ще те заведа да ти покажа къде е златното пиле.
Най-малкият син вървял и гледал по кой път ще тръгнат братята му. Те се отбили по горния, а той хванал долния. След малко старецът го настигнал и му казал да спрат да си починат. Отбили се под една сянка и царският син веднага заспал. Старецът го взел на ръце и го отнесъл далеч-далеч напред, после го събудил и му рекъл:
— Хайде, синко, стани, че сме се успали, а много път ни чака!
Тръгнали отново, вървели, що вървели и щом се мръкнало, спрели да пренощуват. Царският син, изморен от дългия път, отново бързо заспал и старецът пак го взел на ръце и го пренесъл далеч-далеч напред. На разсъмване пак го събудил и отново тръгнали. Вървели няколко дни и стигнали до царството, в което живеело златното пиле. Изкачили се на един висок връх, откъдето се виждало всичко, и старецът рекъл на царския син: