Старецът занесъл окото на момичето, то го сложило на мястото му и прогледнало.
Подир някое време момичето пак се засмяло и от устата му пак цъфнал трендафил. То отново заръчало на стареца да го продаде за другото око.
Той взел трендафила, отишъл в града и отново викнал: „Трендафил за око, трендафил за око!“, но никой не купил цветето. Минал той край царските палати и от един прозорец пак се показала млада жена и го попитала:
— Какво продаваш, дядо?
Той й отговорил:
— Трендафил за око, дъще!
А тя рекла:
— Дай го на мене!
И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и пак взела трендафила.
Старецът занесъл окото на девойката, тя го сложила на мястото му и съвсем прогледнала.
Затъгувало един ден момичето и заплакало. От очите му закапали зрънца маргарит. То заръчало на стареца да иде в града да ги продаде, за да си купят нещо за вкъщи.
Той взел маргарита, занесъл го в града и пак го продал на царицата. А тя с купените трендафили и маргарит се опитвала да измами царя.
Много пъти старецът ходил в града да продава трендафил и маргарит. Слугите донесли на царя, че жена му купува трендафилите и маргарита на дядото. Царят се усъмнил в нея и решил да разбере всичко.
Поканил девойките от цялото царство — и богати, и бедни — на седянка. Всички отишли, отишло и дядовото момиче. Насядали момите около огъня, започнали да предат и поред да пеят — кой каквато песен знаел, а царят бил там и слушал. Дошъл редът и на дядовото момиче, което седяло настрани със забулено лице и предяло. Момичето рекло:
— Аз няма да пея, а ще разкажа една приказка.
И като завъртяло чекръчето, почнало: „Речи, чекръче: Имало едно време едно момиче. Когато се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му и…“
Така то разказало всичко. Царят изслушал приказката докрай, после повдигнал булото на момичето и бил запленен от хубостта му.
Тогава той наистина се убедил, че е намерил изгубената си невеста, и се оженил за красивата девойка.
А царицата измамница заповядал жестоко да накажат.
Тримата братя и змеят
Един баща имал трима синове. Когато те били съвсем малки, в къщата им долетял един змей и откраднал майка им. Завел я в една пещера някъде далече в непроходимите гори. Много тъгувал бащата, никога не се оженил отново и съвсем сам отгледал трите си деца.
Синовете пораснали и един ден попитали баща си:
— Тате, къде е майка ни?
— Открадна я един страшен змей, когато бяхте още съвсем малки — тъжно отвърнал баща им и продължил: — Отведе я в палата си, който се намирал в една голяма тъмна пещера някъде далече в непроходимите гори.
— Аз ще ида да търся майка ни! Ще я освободя и ще я доведа! — казал най-големият син.
— Иди, синко! — рекъл бащата.
Приготвил се големият син и тръгнал към далечните непроходими гори да търси майка си. А баща му го изпреварил, облякъл се в мечи кожи, скрил се под моста в края на селото и пресрещнал сина си, за да изпита смелостта му. Най-големият син много се изплашил от мечката, не посмял да продължи и се върнал обратно.
— Ти за нищо не ставаш! — казал вторият син. — Ще ида аз да търся майка ни!
Ала и вторият син се изплашил от мечката, която изскочила изпод моста в края на селото, и се върнал вкъщи.
— Вас двамата за нищо не ви бива! Тръгвам аз — рекъл най-малкият син, когото всички наричали Келчо, понеже като дете бил келяв.
Стегнал се Келчо за път, взел си сабята и тръгнал да търси майка си. В края на селото изпод моста пак излязла мечката и застанала насреща му. Той извадил сабята и смело тръгнал към нея.
— Де да видим! — извикал Келчо. — Или ти мене, или аз тебе! — и за малко щял да я посече.
Тогава бащата смъкнал мечите кожи и казал:
— Стой, синко! Аз съм твоят баща! Видях, че си юнак! Върви да търсиш майка си и на добър час! Ти ще я намериш!
Тръгнал Келчо из непроходимите гори да търси пещерата на змея. Три дни и три нощи вървял, без да спира, и най-накрая стигнал до голямата тъмна пещера. Там се намирал палатът на страшния змей. Стражите отдалече съгледали Келчо и известили господаря си, че един юнак със сабя идва към палата му. Страшният змей спокойно рекъл:
— Този юнак няма да може да премине покрай вълците, които пасат овцете ми, и покрай мечките, които пазят кравите ми. Така че няма от какво да се боя!