— Защо връзваш реката? — попитал го дяволът.
— Да си я нося вкъщи! — отговорил човекът.
— Ама тя си е наша. Ние живеем в нея. Без дом ли ще останем?
— Ако живеете в тази река, ще бъдете мои роби — казал бедният човек.
Старият дявол дълго му се молел, а човекът се правел, че не го чува.
— Остави ни реката! Ще ти дадем една торба злато!
— Аз не съм за една торба злато. Хич няма да си правя труда да я нося.
— Две ще ти дадем и ще ти помогнем да си ги занесеш вкъщи.
Беднякът си замълчал и дяволът мигом се изгубил във водата. След малко изнесъл две големи торби, догоре пълни със злато.
Човекът си тръгнал, а дяволът след него едва-едва мъкнел торбите. Наближили селото. Старият дявол се изморил и седнал да си почине. А беднякът се замислил: „Ако го заведа у дома, ще разбере къде живея. Утре ще събере всички дяволи и ще дойдат да ми вземат златото.“ Зачудил се човекът как и този път да измами дявола и тутакси му хрумнало нещо. Навел се той над дявола, разперил пръсти и взел да го измерва колко е висок от здравия крак до главата.
— Защо ме мериш? — попитал старият дявол.
— Покрих си къщата с дяволски кожи, но ми трябва още малко, та си правя сметката дали твоята ще ми стигне.
Казал това беднякът, легнал и се престорил, че заспива, изморен от дългия път. Дяволът грабнал патерицата си и хукнал да бяга. А бедният човек отнесъл златото у дома си и станал богат.
За дума — жълтица
Един много беден човек слугувал двадесет години на голям богаташ. И когато накрая трябвало да му заплати за всички години, господарят сложил на една страна голяма купчина пари, а на друга — три жълтици, и казал на сиромаха:
— Тази голяма купчина пари е цялата ти заплата за двадесет години служба. Ако вземеш нея — добро няма да видиш, ала вземеш ли трите жълтици — дадени ти са от сърце.
Бедният човек мислил, мислил и решил да вземе трите жълтици. Сбогувал се той с богаташа и тръгнал да се прибира у дома. Дълго вървял сам, но по едно време настигнал трима приятели и всички продължили заедно. Двама от тях приказвали, а третият дума не обелвал.
— Защо вашият другар не говори? — попитал бедният човек.
— Нашият човек не говори, защото за една дума взема една жълтица — отвърнали му другите двама.
Мислил, мислил беднякът и си казал: „Тъй и тъй съм сиромах, чакай да му дам една жълтица и да видя какво ще ми каже.“
— Мътна вода да не газиш! — рекъл му човекът и веднага пак млъкнал.
Вървели четиримата, вървели, а той все си мълчал. Беднякът попитал отново:
— Нали му дадох жълтица, защо не говори?
Другите двама му казали:
— Той взема по една жълтица за всяка дума.
Ратаят се замислил отново и си казал: „Тъй и тъй съм сиромах, ще му дам и втората жълтица, та да видя какво ще ми каже.“ Дал му и втората жълтица.
— Щом видиш орли да кръжат, иди да провериш какво има там! — казал третият приятел и отново млъкнал.
Вървели четиримата, вървели и сиромахът пак попитал:
— Ама защо не приказва?
А двамата другари пак рекли:
— Ние ти казахме, че за всяка дума взема жълтица!
Сиромахът си помислил: „Остана ми само една жълтица. И с нея, и без нея — все съм си беден! Ще му я дам!“
— Каквото и да правиш, преди това помисли! — рекъл мълчаливецът, щом получил третата жълтица.
След време тримата приятели поели по друг път и бедният човек продължил сам. Вървял, вървял и стигнал до една река.
Водата била много мътна и той се спрял, защото си спомнил какво му бе казал за първата жълтица мълчаливият човек. В този миг пристигнал търговец на кон и го попитал:
— Ей, защо не минаваш през реката?
— Мътна вода не газя! — отвърнал сиромахът.
— Ама че глупак! — рекъл търговецът и подкарал коня си. По средата на реката конят изведнъж се препънал, търговецът паднал в мътната вода и се удавил. Конят пък успял да изплува на брега с дисагите, претъпкани с пари. Сиромахът го възседнал, намерил брод и продължил своя път.
Вървял, вървял и над една канара видял да се вият орли. Спомнил си той думите на мълчаливеца за втората жълтица и веднага отишъл да види какво има там. Сред разпилени саби, пушки, пари и злато лежали мъртви няколко разбойници. Те не могли да се разберат за подялбата на плячката и се избили едни други. Така всичко останало за бедния ратай. Той обаче не могъл да вземе цялото богатство, тъй като конят му и без това бил много претоварен. Събрал толкова злато, колкото можел да носи, взел една пушка и една сабя и тръгнал отново по пътя си.