Вървял, вървял и стигнал до своето село. Влязъл в двора, приближил се до къщата, погледнал през прозореца и що да види — жена му и един млад мъж вечеряли и весело разговаряли. Ратаят вдигнал пушката да убие момъка, но си казал: „Чакай да помисля — за тази дума също съм дал една жълтица. Аз напуснах своя дом преди двадесет години. Боже мой, та това трябва да е синът ми!“
И усмихнат влязъл в къщата. Жена му го посрещнала просълзена от радост.
След някой и друг ден бащата решил да попита сина си с каква работа иска да се захване.
— Искам да стана търговец, тате! — рекъл синът.
Бащата му дал три хиляди гроша, купил му един кон и рекъл на момъка:
— Където и да отидеш, при млади хора да не сядаш!
Тръгнал синът на път, вървял, що вървял и стигнал до едно гробище. Там трима мъже с всичка сила налагали с пръти един гроб. Момъкът ги попитал:
— Защо удряте гроба?
А те му отговорили:
— Умрелият има да ни дава пари!
— А колко има да ви дава? — продължил да пита момъкът.
— Три хиляди гроша — рекли те.
Дожаляло му на младия човек за умрелия, дал им трите хиляди гроша, които имал, и се върнал вкъщи. Бащата го посрещнал и рекъл:
— Е, синко, кажи какво направи.
Синът разказал всичко на баща си:
— Минах, тате, покрай едно гробище и видях трима лоши мъже с всичка сила да налагат с пръти един гроб, попитах ги защо правят това, а те ми отговориха, че умрелият им дължи три хиляди гроша. Аз, тате, платих борча на умрелия, за да не безпокоят духа му.
— Добре си сторил, синко! Ето ти сега шест хиляди гроша и върви пак! Ама добре запомни: и в кафене да влезеш, при млади хора да не сядаш!
Тръгнал синът отново на път. Вървял, що вървял и стигнал в едно село. Влязъл в малко дюкянче и седнал в ъгъла до един стар човек. Старецът го попитал:
— Откъде идеш и накъде си се запътил, синко?
Момъкът отговорил:
— Отдалеч идвам и отивам търговец да ставам, дядо!
— Търговия без ортак не се прави, синко! Имаш ли си ортак?
Младият човек отвърнал:
— Нямам, дядо!
— Аз ти ставам ортак, синко, ама ще ми купиш кон и сабя и тогава ще вървим да печелим пари.
Момъкът се съгласил, купил кон и сабя и тръгнали двамата със стария човек на път. Вървели, що вървели и стигнали до една планина. Старецът рекъл:
— Ти върви, синко, по пътя, а пък аз ще мина направо през гората и когато ме видиш ей там, на онзи връх, тогава запей високо някаква песен.
Изкачил старецът върха, момъкът го видял и веднага запял. Ала под върха имало тъмна пещера, в която се спотайвали разбойници. Щом момъкът запял, разбойниците го чули и един по един се заизнизвали от тъмната пещера. А старецът, застанал със сабята в ръка на входа на пещерата, изведнъж станал невидим и убил всички разбойници. Влязъл в пещерата и що да види — по земята били разхвърляни много пари, сребро и злато. Натоварил той каквото могъл на коня и тръгнал към момъка.
Вече имали доста пари и злато и затова се запътили към друго царство. Там разбрали, че царят имал дъщеря. Много царски синове, знатни и богати момци се женели за нея, но всеки, който отивал в стаята й вечерта след сватбата, умирал. Царят бил много разтревожен и обявил, че който остане жив на сутринта след сватбата, макар и да не е от знатен род, ще получи половината от царството му.
Щом чул това, старецът попитал момъка:
— Искаш ли, синко, да станеш зет на царя и да получиш половината царство?
— Искам да стана зет на царя не заради половината царство, а заради царската дъщеря, но ме е страх да не умра като другите.
— Не се безпокой, синко, аз знам какво трябва да се направи! — отвърнал старецът.
И двамата отишли в царския палат право при царя. Той ги попитал:
— Защо сте дошли тук, гости на моето царство?
— Царю честита — започнал старецът, — чухме, че при твоята дъщеря не остава жив мъж, а моето смело момче иска да пробва късмета си и да ти стане зет.
— Добре — рекъл царят, — ако остане жив, ще му дам половината царство и своята дъщеря.
Старецът казал на момъка:
— Купи ми, синко, ножица и една торба.