Момъкът изпълнил заръката на своя съдружник. В неделята направили сватбата, а вечерта старецът рекъл на момъка:
— Докато не дойда, няма да отиваш в стаята при царската дъщеря! Щом ти кажа: „Освобождавам те!“, тогава ще идеш!
Дълго време чакал момъкът и когато накрая старецът дошъл и му казал: „Освобождавам те!“, той влязъл в стаята при своята невеста. Старецът отново станал невидим и също се промъкнал там.
Момъкът легнал при царската дъщеря, а старецът застанал прав над главата му. Щом младоженците заспали, от устата на царската дъщеря изскочила една змия, която искала да ухапе момъка по челото. Старецът отрязал с ножицата главата на змията и я сложил в торбата, но тялото й се върнало в устата на царкинята. След малко се показала и друга змийска глава. Той отрязал и нея, но тялото й пак се скрило в устата на царкинята. Появила се и трета глава — старецът клъцнал и нея, но тялото отново се прибрало там, откъдето излязло.
Старецът казал:
— Повече не трябва да се боиш, синко! — и си отишъл.
На другата сутрин, щом момъкът излязъл жив и здрав от покоите на царската дъщеря, царят много се зарадвал и вдигнал голяма веселба. Дал на смелия момък не само дъщеря си, но и половината царство, както бил обещал. Момъкът се поклонил на царя и рекъл:
— На мен, царю, не ми трябва половината ти царство. Невеста ми трябваше, а невеста вече си имам!
Поживял месец-два той при царя и тръгнал заедно със стареца да отведе невестата си вкъщи.
Дълго вървели тримата и стигнали до пещерата на разбойниците. Натоварили колесницата, която царят им бил дал, със злато, сребро и пари и тръгнали отново по пътя си. Вървели, що вървели и стигнали до гробището. Тогава старецът рекъл:
— Е, синко, досега правехме, струвахме всичко заедно, сега дойде време да делим, защото всичко братски сме спечелили.
Разделили парите, златото и среброто. Ала старецът казал:
— Синко, ние богатствата разделихме, но и невестата е орташка, и нея ще делим!
Не искал момъкът да дели жена си с дядото, но нямало какво да прави — дума бил дал на своя съдружник. Старецът взел сабята си да разсече невестата на две. Тя много се изплашила, отворила уста да извика и не щеш ли — от там излязла една змия с три шии. Старецът извадил торбата, в която бил скрил трите змийски глави, изтърсил ги и ги наредил на земята. След това казал на царската дъщеря:
— Ето, дъще, тази триглава змия е убивала всички твои женихи, защото ти си била омагьосана от зла вещица да нямаш жив жених и никога да не бъдеш щастлива. Аз отрязах трите глави на змията и затуй това момче остана да живее с теб. А сега, като излезе и тялото на змията, вие двамата ще бъдете щастливи до последните си дни. Видя ли, синко, защо исках да делим с тебе твоята невеста? — обърнал се той към момъка. — А сега вече можеш да вземеш и моя дял, защото аз си свърших работата. Навремето ти плати борча ми. Много, синко, ме болеше, когато тримата лоши мъже удряха по гроба, но ти ми направи голяма добрина и затова сега ти се отплащам. Заведи невестата в бащината си къща и бъдете честити цял живот!
И старецът влязъл в гроба, а младоженците продължили по пътя си и живели дълги години в мир и любов.
Сребърният елен
Имало някога един добър ловец. Той стрелял така точно, че стрелата му никога не отивала напразно. Ала бил роб и всичко трябвало да носи на своя господар. А пък господарят му — на царя.
Един ден глашатаят разгласил, че царят иска да жени дъщеря си и кани всички знатни мъже на сбор.
Заръчал господарят на своя роб да убие девет коли дивеч, за да ги носи на царя. И ловецът взел лъка и стрелите си и тръгнал с кучетата в гората. Тъкмо когато си свършвал работата, видял, че кучетата му гонят един елен. Ала той не бил като всички елени, а целият сребърен. Ловецът вдигнал лъка си и се прицелил. Еленът проговорил с човешки глас:
— Не ме убивай, юначе, добро ще ти сторя!
— Какво добро може да ми направи един елен, па макар и да приказва като човек! Хайде, ела, не се страхувай!
— Хвърли стрелата си и ще дойда!
Момъкът хвърлил лъка и стрелата си, а еленът се приближил и му рекъл:
— Искаш ли да те направя царски зет?
— Искам, направи ме!
Сребърният елен казал:
— Като изпратиш господаря си, върни се тук, на това място, и свирни три пъти с буково листо. Аз ще дойда.
Ловецът така и направил. Върнал се в гората, изсвирил три пъти с буково листо и еленът на мига дотърчал.
— Искаш ли да идем на царския сбор? — попитал той.