— Ех, че хубаво дърво, а ще трябва да го отсекат заради прищевките на царския зет!
А дървото прошепнало:
— Щом ти е жал за мене, като ме секат, вземи първата треска и я хвърли в езерото.
Девойката така и направила. Хвърлила първата треска в езерото и тя в тоз миг се превърнала в златна патица.
Царският зет веднага поискал да я убие. Прицелил се с лъка един път — не успял да я убие, прицелил се втори път — пак не успял. Третата стрела убила патицата.
Зарадвал се зетят, съблякъл се и се хвърлил във водата да хване убитата патица. Ала щом доближил до нея, тя хвръкнала, кацнала на брега при дрехите на царския зет и веднага се превърнала в човек.
Царският зет познал своя роб, уплашил се много, нагълтал вода и се удавил.
А момъкът облякъл дрехите, взел си лъка, стрелата и сабята и отишъл в двореца. Разсякъл той със сабята си желязната порта, а със стрелите си приковал всички, които искали да го спрат.
Царската дъщеря се спуснала към него и започнала през сълзи да се кълне, че го обича. Тогава ловецът й рекъл:
— А защо пожела да ме хвърлят в морето?
— Но нали пак си жив?
— И аз ще заповядам да хвърлят теб и баща ти в морето, па ако можете, оживейте!
И ловецът заповядал да хвърлят царя и царкинята в морето. След това намерил хубавата девойка и се оженили. Той станал цар, а тя царица. Двамата дълго царували и правили много добрини на бедните и честните хора.