Тръгнали слънцето и овчарят към слънчовите палати. По пътя светилото рекло:
— Юначе, каквато и награда да ти дава баща ми, ти не я вземай! Поискай само буйния бял кон с черната опашка.
Стигнали те до палатите на слънцето. Всичко там греело с ослепителна светлина. Овчарят се скрил зад слънцето, за да не изгори и да не ослепее от блясъка.
— Защо идваш толкова късно? — скарал се слънчовият баща на сина си.
И той разказал какво му се било случило. Тогава бащата рекъл:
— А защо не доведе този смел овчар, за да го възнаградя богато?
— Той е зад мене, тате, крие се от светлината, за да не изгори и да не ослепее.
Тогава слънчовият баща хвърлил облак, за да затъмни малко светлината, и момъкът излязъл.
— Ти, юначе, спаси от смърт сина ми. Каква награда искаш да ти дам? — попитал слънчовият баща.
— Нищо не искам! Не съм направил Бог знае какво — отвърнал овчарят. — Дойдох тук само да ти кажа, че слънцето закъсня, за да посвети по-дълго на хората по земята.
— Хубаво, ама аз не мога да те изпроводя без награда. Ти си спасил слънцето, а земята не може без него. Направил си добро на всички хора. Давам ти злато колкото искаш и можеш да носиш. Синът ми ще те изпрати и ще ти помогне.
— Не искам злато! Нищо не искам! — повторил момъкът.
— Не мога да те пусна, без да те възнаградя, юначе! — настоявал бащата на слънцето.
— Добре тогава — склонил най-накрая овчарят. — Дай ми да си избера един от твоите коне.
Слънчовият баща се съгласил и го завел да си избере кон.
— Искам този, белия с черната опашка — казал младият овчар.
— Не ти трябва, момко, този кон, много е буен — рекъл слънчовият баща.
— Нищо че е буен, аз ще опитам с добро…
Нямало какво да прави бащата на слънцето — нали бил обещал на момъка да му подари каквото си пожелае.
Овчарят яхнал белия кон с черната опашка и тръгнал да обикаля света. Дълго препускал конят и спрял на брега на морето. Овчарят видял ярка светлина на пясъка.
— Какво е това? — попитал той коня.
— Косата на морската царица — отговорило животното. — Иди да я вземеш. Ще ти потрябва.
Момъкът слязъл, взел светещата коса, а след това конят препуснал с все сила по-надалеч от брега.
След някое време двамата стигнали до страната на жабите. Господар там бил грозният жабешки цар. Момъкът искал да иде в главния град, да види двореца и самия цар.
— Ще те отведа до там, но ще влезеш в града сам — казал конят.
Скоро приближили до високите каменни порти на града. Младият овчар слязъл, за да продължи сам. А белият кон му рекъл:
— Вземи юздата ми и я пази като очите си! С нея ще лягаш, с нея ще ставаш, защото ще ти потрябва! Ако имаш нужда от помощ, само я разлюлей и аз веднага ще дойда.
Момъкът взел юздата и влязъл в главния град. По това време царският глашатай обикалял улици и мегдани и викал, че царят на жабите търси коняр. Царят имал три коня. Те били много страшни. Щом някой влезел при тях, те се откъсвали от здравите каиши, с които били завързани, и с тежките си копита започвали яростно да тъпчат човека, а после го изяждали. Затова никой не се осмелявал да стане кочияш на царя, макар заплатата да била много висока. И глашатаят всеки ден обикалял града, за да търси коняр.
Щом момъкът чул какво вика царският вестител, веднага отишъл в двореца и казал на слугите:
— Аз ще стана коняр.
Те го завели веднага в конюшнята. А той още на прага извадил косата на морската царица. Силната светлина заслепила конете.
— Де-е-е, Дорчо! Де-е-е, Арап! — подвикнал им момъкът, а те смирено му направили място да мине между тях. И си стояли кротко като агънца. Той ги нахранил със зоб и ги хванал за поводите, за да ги изведе на водопой.
Учудени, царските слуги изтичали при царя и всичко му разказали. Той заповядал веднага да доведат при него новия коняр. Щом момъкът влязъл при царя, той го попитал:
— Как можа да укротиш конете ми? Никой досега не е успявал.
— Ето с това — отговорил момъкът и извадил косата на морската царица.
— Какво е то? — попитал царят на жабите.
— Косата на морската царица — отвърнал момъкът.
— Заповядвам ти да ми доведеш тук морската царица! Ако не го сториш, ще те погубя!
— Царю, дай ми един ден да си помисля — рекъл момъкът.
Царят на жабите се съгласил и му дал един ден срок да помисли. Момъкът излязъл пред портите на града, извадил юздата и леко я разлюлял. Белият кон веднага се явил пред него и овчарят му разказал каква е заповедта на царя на жабите.