Щом чул това, момъкът скочил, разпитал бабичката къде е царската дъщеря и хукнал право натам. Стигнал точно когато звярът се спускал към вързаната за едно дърво царкиня. Като видяло най-малкия брат, чудовището изревало грозно и трите му глави избълвали големи огнени пламъци. Момъкът не трепнал и с един удар отсякъл и трите глави. Змеят издъхнал и в същия миг всички реки, извори, потоци и чешми в царството рукнали.
Когато царската дъщеря се върнала жива и здрава в двореца заедно с момъка, царят не повярвал на очите си:
— Кажи какво искаш, юначе! Ако пожелаеш, давам ти цялото си царство!
— Не искам нищо, царю! — отговорил най-малкият брат. — Само искам да изляза на нашата земя.
Замислил се царят:
— Това не е по силите ми. Ако намериш някой, който може да те изнесе, ще дам всичко, каквото потрябва.
Тогава момъкът се спуснал да разпитва кой може да го изнесе на горната земя. Един човек му казал да попита орлицата, дето мъти и все не може да отвъди орлетата си, на едно голямо дърво на края на гората. Отишъл момъкът под дървото, легнал и заспал. По едно време орлетата се разпищели и той се разбудил. Като погледнал нагоре, видял триглава змия да лази по дървото. Станал и с един замах отсякъл и трите й глави. Като долетели орлицата и орелът, спуснали се към момъка да го изкълват, но малките орлета рекли:
— Този човек уби триглавата змия и ни спаси!
Тогава орлите казали на момъка:
— Е, юначе, какво добро искаш да направим за теб?
— Нищо не искам! Искам само да ме изнесете на горната земя.
— Добре — казал старият орел. — Ще те изнеса. Само че изхрани две родени днес биволчета. Като пораснат, заколи ги, нарежи месото им на парчета. След това напълни едната кожа с месото, а другата с вода. Направи една клетка, завържи я с железни вериги и сложи вътре кожите. Тогава ме извикай.
Момъкът отишъл при царя и царят наредил да направят каквото орелът поискал. Когато всичко било готово, той долетял.
— Влез в клетката — рекла птицата на най-малкия брат. — Аз ще те понеса нагоре. Като кажа „га“, ще ми даваш месо. Кажа ли „пиу“, ще ми даваш вода.
Литнал орелът и понесъл юнака. Кажел ли „га“, юнакът му давал месо, кажел ли „пиу“ — давал му вода. Но приготвеното месо не стигнало и момъкът тихомълком започнал да реже от нозете си. Най-сетне стигнали горната земя.
— Хайде, юначе, ставай и тръгвай! Вече си у дома!
— Не мога да ходя. Рязах месо от нозете си — да те храня, докато стигнем.
Тогава орелът погалил краката на момъка с перата на крилете си, те оздравели и той скочил и се запътил към къщи. А там братята му още се карали за най-малката девойка. Щом видяла юнака, тя се зарадвала и рекла:
— Искам дрехи самотворни. Който ми ги даде, него ще взема!
Сетил се най-малкият брат за пръстена, погледнал го и мигом се появили дрехи самотворни и засияли с чудна хубост.
После вдигнали сватба и три дни и три нощи се веселили под клоните на ябълката. А тя и до ден днешен всяка година ражда по една златна ябълка.
От вар момиче
Имало едно време един дядо и една баба. Те си нямали деца и постоянно молели Бога да им даде чедо. Веднъж и на двамата им се присънило, че си правят от вар момиченце. На сутринта те наистина си измайсторили момиченце от вар и го изправили до стената. На другата нощ им се присънило, че някой им заръчва да го съживят с дъха си, но щом го съживят, да излязат на пътя и да го дадат на първото същество, което мине покрай тяхната къща. Старците така и направили. Дали му живот с дъха си и макар да им било много мъчно, решили да постъпят както им било заръчано. Излезли пред къщи да чакат кой ще мине пръв и нему да го дадат. Не щеш ли, най-напред минал един дръглив кон. Бабата и дядото вкарали коня в двора, оседлали го, сложили му позлатена юзда и качили на него момичето. Казали му:
— Където и да отидеш, с когото и да се срещнеш, не продумвай нито дума, докато не ти кажат „От вар момиче“.
Извели те коня на пътя и тъжно гледали след него, докато се изгубил от очите им. Поплакали си бабата и дядото и се прибрали вкъщи.
А конят бил от конюшнята на царя и щом остарял и изнемощял, конярите го натирили по пътищата. И сега, оседлан и с момичето от вар на гърба си, той ходил, ходил по прашните пътища, пък току пак стигнал пред царските порти. Стражите го познали, но се зачудили откъде се е взело това хубаво момиче. Отишли при царя и рекли: