— Какво искаш, сестро? Защо ни будиш толкова рано?
— Я излезте, че има да ви питам нещо — рекла рибата.
— Не мога — обадил се гласът. — Не мога да мръдна от болки. Преди неделя един юнак, цял позлатен, ми отряза ръката и ми взе гривната, та сега се лекувам.
— Можеш, не можеш, излез — викнала рибата. — Или прати сестра си, че инак ще ме убият!
— Кой ще те убие?
— Един юнак, цял позлатен; той оня ден ми разчекна устата и ме хвърли чак на сушата, а сега седи с гола сабя срещу мене. Кажи по-скоро на сестра си да дойде!
Отвътре се обадил друг глас:
— И аз не мога, сестро, защото този юнак ми отряза оня ден ръката на бащиния ми гроб; поисках му агнешка плешка, а той ми отсече ръката, сега се лекувам.
— Чакайте, аз ще дойда! — чул се трети глас. — Тоя юнак ми даде оная вечер агнешка плешка.
И след малко прозорчето се отворило и оттам се показал един страшен дявол с червени коси и червена брада, със зелени очи и дълги посребрени рога.
— Какво искаш от братовчедката ми, юначе? — запитал дяволът.
— Тридесет и девет гривни като оная, която взех от отрязаната ръка — рекъл юнакът.
— Много искаш — казал дяволът, — но ти ми даде плешка и аз ще ти дам гривните. Ела при нас!
И като рекъл дяволът това, отведнъж стената се пропукала. През пукнатината, широка колкото да влезе човек, се провидяла хубава стая, цяла постлана с безценни камъни; стените и били от седеф и бисери. Сред стаята се били събрали самовили, дяволи, вампири, джуджета и други какви не чудовища. Юнакът влязъл. Всички, които били вътре, паднали ничком и му се поклонили. А рибата рекла на червенокосия дявол:
— Хайде, давай по-скоро гривните, да се не бавим, че крилат кон чака отвън юнака!
Дяволът отворил един голям ковчег от чисто злато, бръкнал вътре и наброил тридесет и девет гривни — също като оная. Момъкът ги взел, а уплашените чудовища го изпратили чак до морското дъно и се чудели на крилатия му кон. Той си яхнал коня и право при златаря.
— Я викни хората, които ни бяха вчера свидетели на облога! — рекъл той на златаря със страшен глас.
Златарят се разтреперал от страх. Нямало що да прави — пратил да ги повикат. Когато се събрали свидетелите, юнакът извадил тридесетте и девет гривни и ги сложил до оная, която бил оставил миналия ден на златаря. Тогава търговецът паднал на колене пред него и почнал да му се моли със сълзи на очи — да му вземе и дюкяна, и стоката, но да му прости живота. Юнакът се съжалил над него, та му простил живота, но му продал дюкяна със стоката. Сетне натоварил на коня златото и отлетял на планината при стареца. Но като отишъл там, старецът бил умрял. И оттогава юнакът заживял на планината, в двореца, а самовилите му станали покорни и кротки посестрими.
Царска дъщеря и шивач
Един цар си имал дъщеря. Тя била колкото хубава, толкова и горделива. Била много смела, от мъжете била по юнак, но колкото и да я карал баща й да се ожени, тя все не искала. А защо било всичко това? Защото княгинята била обикнала един царски син в далечна земя, а той бил решил да се не жени, докато не умре баща му и той не стане цар. Един магьосник му бил предрекъл, че ако се ожени, додето е жив баща му, голяма злочестина ще го слети, затова князът не бързал да се жени. А момата не щяла другиго. Но тя била горда и не искала да каже на баща си защо не ще да се ожени.
Царят — бащата на момата — бил много любопитен. Той всеки ден правел на дъщеря си нови обувки, а тя през нощта ги скъсвала. И той искал да узнае къде скита нощем дъщеря му, та къса толкова бързо обувките. Питал я веднъж, питал я дваж, но тя, каквато била вироглава, думица му не казвала. Най-сетне, за да узнае къде ходи княгинята нощем, той обявил на всички момци по царството, че който улови след мръкване дъщеря му вън от двореца или му каже къде ходи тя нощем, ще му я даде за жена. Но ако не може да я улови, нито да узнае къде ходи — ще го убие. Мнозина се изредили да вардят дъщеря му: чакали я — кой пред вратите на двореца, кой пред вратите на стаята й, но тя ги омайвала с нещо и те заспивали, а момата си ходела, където знае; на сутринта царят погубвал пазача. Тъй загинали много хора, без да успее някой да я хване.
Имало в тоя град един шивач. И той чул, че царят е готов да даде дъщеря си на оногова, който успее да я залови нощем, когато скита вън от двореца. Шивачът си рекъл:
„Толкова хора е погубил царят, но те са били, види се, без очи. И аз ще се опитам, та или да стана царски зет, или да ми вземат главата.“
Шивачът бил голям бързоходец и много сръчен момък. Явил се в двореца и казал на царя, че иска да дебне през нощта дъщеря му. Царят му се изсмял. И той бил горделив като дъщеря си.