И веднага дворецът се вдигнал, та се преместил в двора на магьосника. А с него заедно се преместила и жената на царския зет, и майка му. Само животните останали в двора на момъка.
Скоро войната се свършила. Царският зет си дошъл и се отправил за двореца си. Но когато стигнал там, какво да види: няма ни дворец, ни жена, ни майка!
Седнал на двора под едно дърво и се разплакал. Котката и кучето дошли при него и го попитали защо плаче.
— Как да не плача? — рекъл той. — Върнах се от война, гледам: няма нищо — ни дворец, ни жена, ни майка. Па и кутийката я няма. Къде да я търся, и аз не зная.
— Не се грижи, мили стопанино — рекли животните, — ние ще намерим кутийката.
И тръгнали към двореца на магьосника. Вървели, вървели, дошли до морето. Котката се покачила върху кучето и то преплувало, та я пренесло на другия бряг. Стигнали до двореца. Котката се покачила на тавана и почнала да гони мишките. Из една дупка се подал плъх и я попитал защо ги гони.
— Защото вашият стопанин е взел кутийката на царския зет — отвърнала котката.
— Ако е за нея — рекъл плъхът, — моля ти се, почакай: аз ей сега ще я донеса.
Плъхът се промъкнал, грабнал кутийката и я донесъл на котката. Кучето и котката тръгнали да си вървят. Стигнали до морето. Ала котката изтървала кутийката и една риба я налапала. Ами сега?
Като изплували на другия бряг, захванали да я търсят. Търсили, търсили — няма я. По едно време кученцето съгледало на брега мъртва риба. Разкъсали я — кутийката току изскочила! Зарадвали се животните и си тръгнали. А рибата била същата, която лапнала кутийката.
Кучето взело кутийката и я отнесло на царския зет. Щом я взел, той я близнал и арапинът изскочил.
— Какво искаш?
— Скоро да дойде тук дворецът заедно с магьосника, майка ми и жена ми!
Така и станало. Момъкът заповядал да убият магьосника и заживял отново весел и честит живот.
Четирима братя
Живял един беден човек, който имал четирима синове. Като пораснали, той им казал: — Деца, време е да отидете да видите широкия свят. Аз съм беден, няма що да ви оставя, ами се стегнете за път, научете занаят и си изкарвайте хляба.
Синовете се простили с баща си и тръгнали. Вървели, вървели, стигнали на един кръстопът, дето се събирали четири пътя. Най-големият брат казал:
— Хайде, братя, да се разделим и подир четири години пак ще се съберем, за да видим кой какво е научил.
И тръгнали братята на различни страни по четирите пътя. Най-големият, като вървял, срещнал един човек, който го попитал отде иде и какво мисли да прави.
— Искам да науча някакъв занаят — рекъл.
— Ела подире ми — казал непознатият човек, — аз ще те науча на лесен занаят.
— На какъв занаят ще ме научиш? — попитал момъкът.
— Ще те науча да крадеш.
— Хубав занаят! Утре ще ме хванат, ще ме хвърлят в тъмницата, а оттам — на въжето. На такъв ли занаят ще ме учиш?
— Не, приятелю! — рекъл непознатият. — Аз ще те науча да открадваш онова, което никой друг не може открадва, па ще можеш и да се скриваш, та никой да не те познае.
Момъкът се съгласил и тръгнал подире му. За четири години станал такъв сръчен крадец, че можел да задигне каквото поиска, без да го усетят.
Вторият брат, като вървял, срещнал друг човек, който го попитал отде иде и какво мисли да прави. Той му отговорил:
— Тръгнал съм да уча занаят.
— Тогава ела след мене. Ще те направя звездоброец. От тоя занаят по-добър няма, защото всичко по света ще ти бъде известно. Нищо не ще може да се укрие от тебе.
Момъкът тръгнал подире му. Той станал голям звездоброец. На раздяла майсторът му подарил един далекоглед и му казал:
— През тази тръба ще можеш да виждаш всичко, което става по небето и по земята.
Третият брат, като вървял, срещнал един войник, който го попитал:
— Къде отиваш, приятелю?
— Отивам да се уча на занаят — отвърнал момъкът.
— Ела подире ми, аз ще те науча да стреляш и да се биеш.
Момъкът отишъл. За късо време той изучил военните работи и станал отличен войник. На тръгване майсторът му подарил пушка и му рекъл:
— Тази пушка няма да те излъже: в каквото и да се прицелиш, ще го улучиш.
Най-малкият брат, като вървял, срещнал също човек, който го попитал накъде отива и какво мисли да прави.
— И аз не знам какво да правя. Търся да науча занаят.
— Тогава ела да те направя шивач.
— Шивач ли? Да бода хиляда игли за пара? Гладен ще ходя, ама шивач не ставам.
— Хей, момче! — казал непознатият. — Моето шивачество е друго. Аз ще те науча да шиеш не само платове и шаяци, ами и дърво, па и желязо. Ще те науча тъй изкусно да шиеш, че шевът да не се познава.