Царят изпълнил поръчката, момчето дигнало на рамо секирата, повело тридесетте мулета и тръгнало. Гората с лъвовете била далеч. Момчето ходило, ходило и стигнало до гората. Там пуснало мулетата на една хубава ливада да пасат, а то легнало под една сянка да поспи и да се отмори. Като се събудило — няма мулетата, останали им само верижниците, лъвовете ги били изяли, а то спало толкова дълбоко, че не ги чуло. Събрал мечият син тридесетте верижници и почнал да се ядосва.
— Само да намеря тия лъвове, които са ми изяли мулетата, чудо ще направя! — викал той и ходил по гората да ги търси.
Намерил ги най-сетне на една широка поляна. Лъвовете се били наяли и се борели. А момчето било и силно, и бързо. То ги подгонило със секирата и де що удари лъв, той падал наземи, а то го връзвало с верижника за някое дърво. Тъй навързало тридесет лъва, защото имало само тридесет верижника, а другите лъвове избило със секирата. Като ги навързало по дърветата, дигнало секирата да сече гора. Избирало най-дългите и най-дебели дървета. Сякло, сякло, сетне натоварило напреко лъвовете, навързало ги един след друг — да не избяга някой, па ги повело към града. По пътя, дето се изпречи дърво, та спира, мечият син веднага го отсичал с брадвата. По гората и през полето — както и да е. Но като стигнало в града, момчето видяло, че дърветата са много дълги: не могат да минат по улиците. То се развъртяло със секирата наляво-надясно, дето имало къща да пречи, събаряло я, та разширило улиците да минат лъвовете. Като правело път по града, докато дойде до двореца, то съсипало половината къщи.
Стигнал мечият син пред двореца. Всички наизлезли да видят това чудо: лъвове носят дърва. Най-много се почудил царят; той бил пратил внука си уж да го изядат лъвовете, а ето че оня води тридесет лъва, натоварени с греди. Но хората, на които били съборени къщите, се сбрали пред двореца и почнали да се оплакват на царя. Той сега се намерил в чудо.
— Махни някъде това момче! — викали хората — Давай го, където можеш, само гледай да не стои тука, че толкова пакост ни направи! По-рано ни изби децата, а сега ни събори къщите. Ако поседи в града, целия град ще съсипе.
Пак се замислил оня цар. Какво да направи, та да махне някъде внука си? Питал царедворците да му кажат някоя леснина как да затрие мечия син. Един от най-старите в двореца му дал ум — да го прати в една още по-далечна гора, дето живеели слонове да му донесе слонски зъби. Царят повикал внука си и му рекъл:
— Добре стори, че донесе гора за строеж. Но аз искам да украся твоите чертози със слонова кост. Иди в оная планина, дето живеят слоновете, та ми донеси четиридесет слонски зъба. Сетне ще кажа да ти съградят дворец и ще те оженим.
— Да ида, дядо — рекло момчето. — Ала най-напред кажи да ми приготвят четиридесет големи котела и осемдесет ведра вино, да ги натоварят на коне и мулета и да ми дадат да ги откарам на планината. Сетне ще ти донеса слонски зъби. И една голяма лопата да ми направят — да може отведнъж къща да дигне. Тогава ще вървя.
Царят заповядал да изковат четиридесет големи котела и да приготвят осемдесет ведра вино в мехове.
Натоварили котлите и меховете, дали на момчето голямата лопата и то тръгнало. Отвело конете и мулетата в далечната гора, дето живеели слонове, разтоварило ги, па ги вързало да пасат на една поляна. Сетне дигнало на рамо лопатата и тръгнало из гората. Навред, където видяло извор или ручей да тече, засипвало го с пръст и камъни. Тъй обиколило цялата гора и засипало всички извори. После се върнало на ливадата, наредило котлите и наляло в тях виното от меховете, па легнало да спи. Тръгнали слоновете да дирят вода. Обиколили всички места, дето знаели, че има вода, но никъде не намерили. Най-сетне, прежаднели, минали през оная поляна, дето спяло момчето. Като видели котли с вино, нахвърляли се да пият; пили, пили, изпили виното. Опили се и почнали да падат — кой додето бил стигнал — и да заспиват един по един. Когато момчето се събудило, гледа — виното изпито, котлите празни. Тогава то станало и тръгнало да дири слоновете. Който дето виждало, изваждало му двата зъба и ги хвърляло на поляната. Тъй извадило не четиридесет зъба, а два пъти повече. Натоварило сетне котлите, меховете и слонските зъби на добитъка и ги откарало в двореца. Царят пак почнал да се чуди какво да прави с това момче: и хитро, и юнак, и безстрашно. Отново свикал царедворците — да се посъветва с тях. Един му рекъл това, друг — онова. Най-сетне пак се обадил старецът.