Пратениците се върнали при царя и му казали какво им заръчал младежът. Царят тозчас наредил да пратят мулета, чували и хора. Отишли царските хора в планината. Момъкът им казал:
— Доведете най-напред сто мулета тук.
Довели му сто мулета.
— Махнете сега тоя камък.
Те се напънали, но камъкът бил тежък, не се и мърдал. Напънали се още веднъж, едва го помръднали. Разклатили го отсам-оттам, подигнали го с прътове и лостове и го обърнали. Под камъка се открил дълбок трап, пълен с жълтици. Товарили, товарили, натоварили стоте мулета. Сетне момъкът ги отвел под кръстатия дъб.
— Копайте тука — рекъл.
Те почнали да копаят. Копали цял ден и чак вечерта лъснало златото — толкова дълбоко били закопани парите. Почнали да гребат жълтиците, да пълнят чувалите и да товарят мулетата. И там натоварили сто мулета с жълтици. Най-сетне човекът ги отвел при пещерата.
— Разровете тук — рекъл им той.
Разровили. Почнали да копаят пръстта и да махат камъните. И там копали цял ден, докато се показали парите. Натоварили и тях, подкарали мулетата и отнесли жълтиците на царя. Като видял толкова много жълтици, царят заповядал — никой да не казва никому, че са намерени пари: който каже — ще му отрежа главата. Царят заключил парите и никой не посмял да обели зъб. Момъкът стоял в планината ден-два, па разбрал, че скъперникът цар не ще се сети за него да го награди, че му е открил такова голямо съкровище. Царят не само не му дал награда, не само не му поблагодарил, ами не му пратил дори и хляб да яде, но го оставил в планината да гладува. Момъкът се върнал в село и се надявал, че царят все ще си спомни за него и ще му прати поне една торба жълтици. Чакал, чакал, па като видял, че не ще го огрее, казал на баща си:
— Ние с тебе се карахме, бихме, а царят спечели. Триста мулета жълтици, а на мене дори една торба не даде. Я стани ти, та иди при него и му кажи да ти отмери една крина пари.
Отишъл бащата при царя и му рекъл:
— Добър ден, царю честити. Прати ме син ми да му отмериш една крина жълтици, от тия, които е намерил в планината.
— Син ли? — престорил се на учуден царят. — Чий син? Какъв син?
— Моят син, царю честити, когото щеше да бесиш. Оня, който намери цар Соломоновото имане.
— Имане ли? Я се махай оттука! Какво имане? Кой е намерил имане?
— Син ми го е намерил, царю честити. Триста мулета са пренесли жълтиците от планината до тук.
— Триста мулета зер! И ти едно, та триста и едно. Я си затваряй устата, че ще те пратя на бесилката!
Бащата се уплашил и си отишъл в село. Син му го посрещнал и запитал:
— Даде ли ти царят пари?
— Не само че не ми даде, ами искаше да ме прати и на бесилката.
— Тъй ли? Я иди ти още веднъж, та му поискай. Ако ти не даде и сега, аз ще ида в съседното царство; там живее цар, по-силен от нашия: нашият се бои от него, затова крие парите. Ти кажи на царя: „Син ми ме прати да му отмериш една крина жълтици. Ако му не отмериш, ще иде да се оплаче на съседния цар и да му каже, че си намерил голямото имане.“ Тъй му речи; като чуе тия думи, той ще ти даде пари, колкото искаш.
Бащата отишъл втори път при царя.
— Син ми ме прати — рекъл — да ми отмериш една крина жълтици от голямото имане. Инак ще иде при съседния цар — да те обади, че си изровил съкровището.
Царят се уплашил да не би наистина синът да направи това; той мислил що да стори, па най-сетне решил:
„Ако бащата отиде с празни ръце и се оплаче на сина си, оня ще ме издаде на съседния цар. Но ако заколя бащата, синът може да си помисли, че са го нападнали разбойници по пътя и са го убили, та няма нищо да направи. Ако ли дойде при мене — да пита за баща си, — ще заповядам да заколят и него.“
И той заповядал да отсекат тавата на пратения. Синът чакал, чакал, па като видял, че баща му се не връща, отишъл в града. Там питал, разпитвал и най-сетне се научил от царските хора, с които товарили заедно парите на планината, че царят е заклал баща му. Той решил да си отмъсти. Отишъл веднага при съседния цар и му разказал за намереното голямо имане. Царят, като чул това, запитал момъка:
— Ами ти отде се научи, че тъкмо на това място са заровени жълтиците?
Момъкът не смеел да каже, че чул от птиците за мястото, дето били парите; страх го било, че щом каже — веднага ще умре.
— От хора чух — рекъл той на царя.
— От хора ли? Не може да бъде. Аз толкова години разпитвам де кого срещна за това имане и никой не е можал да ми каже, та ти ли си чул от хора? Кажи си право.
— Право да си кажа, царю честити — рекъл момъкът, — насън ми се яви сам цар Соломон и ми каза къде са заровени парите.