Момъкът извел овцете и ги подкарал с кривака към ливадите. А всички овце на стареца били коя от коя по-хубави: вълната им била дълга, мека и лъскава като коприна, а копитата им били златни. Пасъл ги, що ги пасъл по ливадите, па му дошли на ум думите на стареца: „Там — на самовилския връх — е най-страшното: недей отива там!“
„Защо пък да не отида? — помислил си юнакът. — Нали съм дошъл от толкова далеч, за да видя страшното!“
И той подкарал стадото право към самовилския връх. Там били най-сочните ливади, с най-буйна и зелена трева. Разтирил юнакът овцете по една ливада, бръкнал в торбата, която му бил дал старецът, извадил оттам един шарен кавал и почнал да свири. Щом чули свирнята, три самовили изскочили, заловили се на хоро и заиграли около овчаря. Той свирил, те играли, той свирил, те играли — чак до пладне. Момъкът скрил кавала и извадил хляб да яде. Самовилите почнали да му думат:
— Защо спря, овчарю? Толкова ли скоро се умори, или си прегладнял, та не ти се свири?
А той рекъл:
— Не съм се уморил, ами съм гладен. Като се наям, пак ще засвиря.
Додето овчарят ял, самовилите си говорили нещо на самовилски език. Той не разбрал какво си говорят, но видял, че поглеждат ту към него, ту към двореца, който се виждал в полите на самовилския връх.
Като се наял и си прибрал хляба, самодивите му рекли:
— Искаш ли, овчарю, да се обзаложим? Ти ще свириш, а ние ще играем. Ако се уморим по-напред ние, ще получиш от нас каквото поискаш. Ако ли се умориш ти, ще ти извадим очите.
— Добре — казал той.
Обзаложили се. Той засвирил, а те заиграли. Свирил час, свирил два, свирил три, пръстите му почнали да се уморяват; песента не излизала вече гладко, а пръстите се движели мудно. Самодивите разбрали, че скоро ще се умори, и почнали да му се присмиват, но не спирали хорото. Едната рекла:
— Е, овчарю, ти се вече умори! Песента ти не върви редно.
Но той не спирал свирнята; макар и мудно, пак свирел. Тогава и другата се обадила:
— Стига, стига! Видяхме те, че се умори, ами спирай овреме!
Той пак продължавал да свири. И третата самодива му се присмяла, но той пак не спрял. Ала пръстите му едва се мърдали: съвсем бил уморен. Самодивите се заприказвали нещо на своя език, па запитали овчаря:
— Наистина ли си се вече уморил? Махни от уста кавала, та ни кажи! Ако не си уморен, после пак свири!
И той дръпнал кавала от устата си, па рекъл:
— Не съм се никак уморил, посестрими самовили, ами си спомних как плетях опашката на коня, та пръстите ми почнаха да се преплитат: забравих, че държа кавал.
— Тъй ли било? — викнали самовилите. — Мигар ти можеш да плетеш?
— Мога, мога — рекъл овчарят и се зарадвал, че престанала играта, защото, ако била продължила, той щял да остане без очи, като стареца.
— Тогава да седнем да уплетеш и нашите коси — казали самовилите.
— Седнете, седнете! — рекъл той. — Да видите само колко хубаво ще ви уплета!
И те дошли при момъка, налягали на тревата и трите и си сложили главите на скута му. Той почнал да им плете косите; разделил всяка коса по на три, па сбрал наедно по един косичник от трите самовили и тъй изплел косите им. Самовилите имали дълги коси, чак доземи, та станала дълга и дебела плитка. Като свършил плитката, овчарят уловил за нея и трите моми и ги обесил на едно дърво, което расло наблизо, па рекъл:
— Посестрими самовили, хайде сега да си изпълним облога! Аз ще ви свиря, а вие ще играете!
И почнал да свири с кавала, а те се извивали, обесени на дървото, плачели, стенели, охкали и го молили да ги снеме и разплете, но той се правел, че не ги чува. Тъй свирил чак до вечерта и когато си тръгнал с овцете по самодивските ливади надолу, рекъл на обесените моми:
— Какво ще ми даде всяка от вас, та да ви сваля и разплета?
И трите му рекли:
— Каквото искаш, това ще ти дадем.
— Добре — казал им той. — Ще ви снема и разплета, ако ми кажете къде сте дянали очите на моя побащим, стареца.
Те казали, че ще му ги дадат, ако ги снеме от дървото.
— Не може тъй — рекъл той. — Кажете ми къде са, па после ще ви снема. Ако ви пусна, вие и моите очи ще извадите.
Тогава едната от тях му казала:
— Тръгни ей по оная пътека. Ще стигнеш до една дълбока пещера; там живеем ние. На полицата ще видиш две червени ябълки: в тях са очите на стареца. Ако ги изяде, очите ще му се наместят и той ще прогледне. Само едно помни: кротко влез в пещерата и недей дига шум, че може да ни изплашиш децата — да паднат в огъня и да се изгорят! Ако стане с децата ни нещо, жив няма да се отървеш.