На следващия ден пак съм „оператор стадо“, но мачът вече е спечелен. Отрязал съм си няколко метра кабел за свръзка и хващам овцата бос. Вчера бях забелязал, че каквото и да се случи, агънцата се въртят около един определен елемент от стадото, че имат център. Първия ден не бях забелязал, че една е малко по-голяма и има камбанка на гушата. А това бил центърът, шефът, щабът на копеленцата. Хващам аз предводителката на агнетата, омотавам я много тарикатски с кабела и я връзвам да виси от едно дърво, като копитцата й са на един сантиметър над земята. Тя се опитва да пасе, навежда се със зор, но не стига и само дрънчи на останалата паплач, която съответно седи около нея и чака заповеди. Аз паля един дебел джойнт, лягам под една близка сянка и отварям „Махалото на Фуко“, което изпадна от една кутия на картечница в оръжейната вместо лентата й. Чел съм я и преди, но никога, докато съм бил овчар. Та пафкам си, чета си, екстра ми е, а стадото ми овце седи обуздано и гледа тъжно.
Блеенето, козът чук и приятната сянка леко са ме одремали, когато Ел Старшинанте вижда какво съм сътворил. Пичът откача, започва да вика, докато се опитва да освободи драгоценната си „стока“. Аз му се усмихвам благо и след този случай вече не ми се поверяват отговорности от такъв характер.
Г орепосочената случка ми дава възможността да спечеля постоянен абонамент на ПГП „Черната река“. Звучи като име от „Властелинът“ малко, а ПГП означава постоянен граничен пост. Това там се явява наказателната застава на наказателната застава. Намира се на петнайсет километра от заставата на един забравен път, до една изоставена мина. Някога тук са живели и работили хора, имало е живот, сега няма никого освен циганите зомбита, които гепят железа или берат там к’вото има за бране, но и те са кът. На „Черната река“ изпращат „отличниците“ и нарядът продължава 48 часа. Демек, ако някой случайно преминаващ нарушител реши да те свитне, за кончината ти ще се разбере след два дни. Иначе мястото е супер. Намира се до една река, в бивша административна сграда на мината. Ползваме само една стая, в която има две вишки и печка. Какво му трябва повече на човек? Наоколо е страшна дивотия и отвсякъде е заобиколено от гъста гора. На около четири часа се намира връх, който е висок почти колкото Черни връх.
Фактически аз през 48 часа захапвам този наряд и ми хрумва грандиозната идея да си остана горе. Нарядите винаги са по двама, съответно през два дни ще пращат само по един човек с храна за двама и продоволственият проблем е решен. Локалното командване на тази бойна единица не се двоуми прекалено и се навиват, без много да се замислят. Изглеждат и доста доволни, че няма да ме виждат често (не че не ми обещават всеки ден да ми идват на проверка). И ето как аз от войник се превръщам в нещо като хижар. Де факто работата ми е да пазя една бариера, но всъщност се мотивирам да правя това само когато ми свършат фасовете или ракията, и се започва един доста посредствен рекет, свързан с естеството на преминаващите (обаче един път успях да взема цяла, повтарям, цяла бутилка плодова и пакет „Арда“, което си беше богатство). Най-важното, което направих, беше, че си взех три кила коз от плантацията ми и ситуацията е баш Боби Марли. Факт е, че се храня само с „Русенско варено“ и клисав хляб, но такива са рисковете на отшелничеството. Понякога Баката ми праща и зеленчуци, но аз набивам боровинки и малинки и от това трябва да влизат и някакви витамини в системата. Качил съм си и касетофона и когато има ток, бича яко електроника. Много добре се връзва със ситуацията.
Един ден съм се съблякъл по боксерки и хващам тен на една близка скала до реката, като хвърлям и по някое око на пътя, все едно ще се мине някой да мине. Точно пуша един страшно табиетлийски завит конус и се намирам в състояние, което силно граничи с Просветлението, когато на пътя се появява една скромна групичка от около двайсетина негри (не знам как се казва политически коректно, българо-африканци може би?). Аз се задавям и се закашлям, а пичовете се парализират, замръзват и започват да ме гледат. Забравих да спомена, че не съм само по боксерки, освен тях имам джапанки, шапка и да не забравяме най-важното - автомат. Аз кашлям още малко, очите ми се насълзяват яко, а нарушителите (така се казват - нарушители) застиват и зяпат уплашено. Аз се поокопитвам, вдигам автомата, насочвам го към тях и казвам нещо, за което съм си мечтал отдавна, когато през 80-те съм гледал тъпи екшъни на видео: - Фриййййз, нобъди мув, ах-ха-ха - напушва ме страшен смях, обаче се сдържам.