Там ситуацията е типично карадерейска, демек цари абсолютно безхаберие, безвремие и безгрижие. Цялата глутница наши хлапета ме вижда отдалеч и се затичва към мен, за да ме посрещне. Може да се каже, че сме изпълнили генетичния си дълг към майката Земя, защото хлапетата са вече доста над десет и една част от тях са с дръпнати очи, което може да ви подсети, че тайландските феи са се позадържали една идея по-дълго. Малко странна социална организация сме, но все пак имахме доста напрегнат живот последните десет-петнайсет години и бяхме през цялото време заедно, като не броя Тонката, който, както споменах, вазира преди време. Казвам „странна социална“, защото с Мишо и Иво до такава степен сме свикнали да сме заедно, че така и не се разделихме през годините и сме като едно голямо семейство. Просто си вземаме по-големи къщи с място за всички и заемаме повече места, когато ходим на мероприятия. Малко ни гледат странно хората, ама голяма работа де.
Хлапетата ме настигат и настава „Синьо лято“ обстановка с много детски смях и настроение. Успяват да ме съборят на земята и се борим около пет минути с променлив успех, защото големите са поприхванали вече някой и друг пиниз. Снежа ме спасява, като вика децата за следобедна закуска. Направила е страшна рибена чорба в едно голямо котле на огъня и аз сядам също да си подложа, защото виждам как Иво забърква следобедните коктейли на бара, който собственоръчно сме сковали. Барът се намира под един огромен разпънат бял парашут и това е най-хубавата тента на света. Зад парашута, до дюничките, са наредени над десет палатки. Тук сме по-големи диваци от на „Градина“, защото този плаж е такъв и така е по-готино.
След супичката отивам да си взема един бърз душ и после се присъединявам към Иво в късноследобедното свещенодействие. Направил е дайкирита и съм много доволен от избора му на напитка.
- Наздраве, брат.
- Наздраве, Ивайло. - Чукваме се.
- Абе оная лодка на Мишо ли е, дето се задава откъм скалите?
- Еми не знам, копеле, ей го е бинокъла до теб...
Иво вижда бинокъла, който стои на бара на десет сантиметра от лакътя му, и поглежда през него.
- Мишо е. Сай и Фон са с него.
- А Фаа къде е?
- Аз зад теб съм, Пешоо.
Обръщам се и виждам азиатската красавица, която си е вързала косата на две плитки стил Пипи и е с тениска на „Пантера“. Добре изглежда. Придърпвам я и я целувам.
- Казва се „Аз съм зад теб“, девойче, не ми говори като Йода.
- Добре, добре - усмихва се Фаа и си сипва една чаша от шейкъра.
После сяда до нас и се зазяпва с бинокъла към доближаващата се надуваема лодка на великия рибар Михаил. Учудващо и много хубаво е колко риба има напоследък, откакто новото ни правителство възприе една доста твърда и безкомпромисна линия на поведение спрямо всякакви противоекологични прояви. За няколко години природата на България е осезателно по-чиста. То не е толкова голяма философия да се направят пречиствателни станции и заводи за боклук. Просто, вместо да се гепят парите, трябва да се използват по предназначение и всичко се нарежда. Г оляма кретения беше някога. Ядяхме плодове, внесени от на майната си, защото тука сме олигофрени и си унищожихме земеделието, защото някои хора правеха свирки на чужди лобита, които защитаваха интересите на бедните и отрудени френски и испански фермери. Френски картофи и испански ябълки, аре бегай! И това вече е прекратено за щастие, и лека-полека всичко започва да цъфти и да връзва.
Най-сериозната реформа беше свързана с борбата с организираната престъпност, която, както знаете, че аз добре знам, се беше сраснала в една гнусна симбиоза с държавата и нейните структури. Личният състав, структурата и цялостната дейност на министерството и съдебната система бяха тотално сменени и променени, а аз лично дадох петдесет милиона евро хонорар на Кольо Агента, за да осигури доказателства всички паразити и боклуци да получат ефективни присъди и да влязат в затвора, където им беше мястото, и да си останат там, а не да излязат след една седмица, защото Пирдопски си е направил магиите. Като стана дума за Пирдопски, и на него дадох бая милиони, за да застане от другата страна и вместо да ги вади, да започне да вкарва бандитюгите в панделата. Искам да кажа, че Явор Пирдопски, настоящият министър на вътрешните работи, е изумително ефективен, но това е нормално за човек, който познава системата толкова добре.