Ставаме и си казваме наздраве. Луната свети, децата се смеят, а Майк Патън се дере. Да не забравяме и тайландките. Чиста поезия. Паля един коз и тримата го врътваме. Качвам се на един пън и поглеждам към побратимите.
- Момчета, намираме се в абсолютна Зорбас ситауция. Ареее всички във водатааа.
Пръв спринтирам, но Мишо ме изпреварва и се врязва в плоската като палачинка повърхност. Бухвам се и аз и морето ме освежава приятно. Стотни след това и Иво се размазва до мен. После става лудница, защото децата и жените ни последват и скачат при нас с весели крясъци и смях. В този момент започва „Едж ъф дъ уърлд“ и всъщност се оказва, че положението може да стане по-добро.
*
Шест месеца по-късно сме на гости в Тайланд в огромното имение на Тонката. Слушаме новия на „Масив атак“, който май им е най-добър досега, и лочим бири в огромния басейн в двора пред къщата му. Водата все едно се слива с водата на залива през деня, но сега е меко осветена от подводно осветление, а морето е осеяно от множество светлинки на корабчета, яхти и сампани.
Времето е топло и ни е идеално. Наредили сме се четиримата в този ред - Мишката, Тонката, Иво и аз, и се стараем да не гледаме към джакузито, където министър-председателят и министърът на вътрешните работи, в компанията на четири местни девойки, определено се забавляват доста енергично, съдейки по количеството разплискана вода. Децата вече спят след цял ден игра с хлапетата на Тонката, въпреки че днес е ден, в който им позволихме да си легнат по-късно. Все пак е празник.
- Айде, време е - казва Иво и излизаме от басейна.
Тук е топло и няма нужда да се обличаме. Сядаме в една беседка близко до басейна, която е заобиколена от красива градина и има уникална гледка към залива. На масата са наредени безчет тайландски вкуснотии, а до нея има малък хладилник, от който аз вадя четири нови бири, които подавам на момчетата. В единия край на беседката има голям телевизор. Тонката го включва. Предаването е на БНТ, явно и в Тайланд я ловят тарикатите. Има още няколко минути. Чукваме се с местните бири, които не са лоши, но родните са доста по-пивки май. Лапвам една скарида, която има божествен вкус и направо се разтапя в устата.
Тонката се изкашля и казва:
- Приятели, много се радвам, че сте тук. Липсвате ми. Да знаете, че това е колкото мой дом, толкова и ваш...
- Стига се разнежва, бе, педерас. Много ясно, че е и наш дом - срязва го Мишо и всички се разхилваме. - Аре сега тишина, че почва.
Обръщаме се към телевизора и от него ни гледа първата жена президент на България -Маргарита Балабанска, която казва:
- Да ви е честита новата 2018 година, мили съотечественици.
В този момент Мишката отваря рязко голямата бутилка шампанско, която специално дундурка за това второ за деня посрещане на Нова година, и почти успява да ме свитне с капачката копелето гадно, което явно и му е била главната цел. Скачам на майтап към него, но той ме обезоръжава с широката си усмивка и аз кротвам. Разлива ни шампанско и си казваме наздраве, после се заглеждаме в тропическото нощно море, а зад нас се чува гласът на Балабанска, която говори за благоденствие, любов, здраве и щастие. Как тази мацка стана президент е съвсем отделна история, пак свързана с нас, но ще си позволя да я запазя в тайна. В този момент се чува странен крясък и аз решавам, че е някаква чудата местна птица, но се оказва само любовният вик на ощастливения Пирдопски. Това спомага още повече за новогодишното ни тропическо настроение и четиримата избухваме в зверски смях заради тип, който прави мускулна треска. Хубаво ни е. Честита нова година...
Финал 3
Битката за Мордор (Мутри срещу извънземни)
Нека просто се вгледаме в самите нас - как една интелигентна форма на живот може да се развие в нещо, което не бихме искали да срещнем. Наистина си ги представям в огромни кораби, напуснали изтощената от самите тях родна планета. Такива развити извънземни вероятно ще са се превърнали в номади, търсещи да завземат и колонизират която и да е планета.
Стивън Хокинг
- Да. И аз не бях първият, който предположи това, но бях първият, който го повярва. И още нещо. Нещо толкова детинско и глуповато, че ксенобиолозите се смяха до припадък, когато им го казах след битката. Бъгерите са насекоми. Подобни на мравките и пчелите. Царицата и работничките. Може да е било преди стотина милиона години, но оттам са започнали именно по този модел.
„Играта на Ендър “, Орсън Скот Кард
- На напълно погрешен път си, синко - отвърна му кротко Зим. - На тоя свят не съществува нещото, което ти нарече „опасно оръжие“.