Движим се основно из тунелите, но понякога се налага да излизаме. Хубавото е, че във всяко едно денонощие има един промеждутък от по пет часа, когато гадовете се прибират в кошерите си и не излизат оттам. Явно спят или каквото там правят, за да си почиват, но тази особеност на биоритъма им ни помага много. Хубавото й е, че се отнася за всичките, и всеки ден, между шест вечерта и единайсет, цялата им извънземна паплач се прибира групово и може би това е и причината досега да сме оцелели. Другата причина е, че се крием като лалугери и така си замитаме следите, че тия не знаят откъде им изскачаме. Освен това ние определено сме много по-агресивни като вид и това си личи, когато влизаме в схватки. Трябва да видите как Арнолд с две кукрита в ръце може да направи на филийки двама войници от техните за секунди. Аз оня ден го видях това, когато ни приклещиха в подземието на „Фантастико“ до ИЧС-то, докато гепехме консерви. Беше към пет часа и аз си мислех, че няма да засечем патрули, тъй като те по това време се прибират, но явно не бях прав, защото точно докато бутах една количка рибни консерви към входа на подземието (а храната ни застрашително свършваше и това щеше да ни оправи за няколко дни), копелдаците ми изскочиха в гръб и за малко да ме очистят. Бях сам в този край на магазина, момчетата бяха в другия край, чух специфичното гнусно щракане, директно се обърнах и започнах да стрелям по двете създания, които ме доближаваха, когато автоматът ми засече и стана лошо. Единият войник - те са високи към два метра - се доближи до мен и вдигна оръжието си. Аз се пресегнах за пистолета, но тогава отнякъде изскочи още един, който ме хвана с подсилените си от скелета ръце и ме вдигна във въздуха. В този момент главата му се пръсна и съгледах как Арнолд тича между рафтовете, държейки пушка. Паднах на земята и тогава видях танца на едрото момче, което хвърли пушката, извади двата непалеца и разфасова останалите двама все едно на шега. Мамка му, беше красиво и ако не се опитвах да не се напикая в този момент, щях да му ръкопляскам. После дойдоха още две създания, но дойдоха и момчетата, точно навреме да спрат разбеснелия се Арни да не ги убие и двете с тупаници. Трябваха ни пленници.
Едното, това, върху което в момента е стъпил моят спасител, умря по пътя, но другото лежи на масата в неработещата от много време вече лаборатория на Минчо и е вързано с вериги. Над него са се надвесили Долф и Минчо и диалогът, който водят, е наистина изумителен.
- Пришълецот ли си, хищникот ли си, ей сега ш’ти се ебе путката майчина, парцал - казва Долф и вкарва една тупаница в средата на торса на извънземния ни пленник, който доста по човешки изпъшква. - Казвай к’ъв ти е проблема, та ще идваш тука да мачиш хората, гнидо неземна?
Минчо държи една епруветка с някаква течност и е с чистобяла престилка. Изглежда направо зловещо.
- Недей така бе, Долфчо. То не те разбира, то е извънземно. Няма смисъл да му говориш, трябва да го изследваме. - После Химика му изсипва епруветката върху крака и обвивко-кожата на създанието започва да се стича. Полял го е с киселина. - Ей така се прави.
Извънземният започва да издава свистящ звук и се изпъва, доколкото му позволяват веригите. Явно го боли зверски. Долф хваща Минчо, вдига го и го носи в другия край на стаята.
- Стига бе, стига сега с твоите професорски тъпотии, ще те заеба. Остави ме, он мое да говори, я съм сигурен. Брат ми - маха на Слай, - яла да ми помагаш и земи оная ножовка. Не говори, кура ми Янко, ей са ше пропеее като славей, ше гу еба у боклука.
Мишо и Иво не издържат и започват да се смеят като луди, защото ситуацията преминава вече в сферата на абсурда. Сто и петдесет килограмови мутри измъчват извънземно и се държат с него като с провинил се дилър шанаджия или некоректен платец. На това му казвам равно отношение към всички.