Долф прошепва нещо на Слай, който хваща здраво единия многоставен крак на пришълеца. После Долф се заема да реже ожесточено с ножовката и съществото започва да издава ужасен, почти ултразвуков писък. След малко Долф спира да реже, вади един нож от джоба си и изтръгва лявото око на пленника с ловко движение. Извънземното се изпъва като струна и припада.
- Долфи, ако ти е кеф да го мъчиш, мъчи го, ама според мен няма смисъл, само ще се умориш.
Долф отива до чешмата и налива една кофа с вода, която лисва върху „пациента“ си.
- Шефе, тея са измислили космически кораби, мамата ни ебаха тука и я не вервам, че не знаят език. Нали требва по некакъв начин да си говорят с онези предателски шунди, дето им слугуват.
Факт е, че някъде на края на първия месец започнахме да засичаме в групи с извънземни и хора, които работят с тях, но дори не ми се мисли за какво ги използват или какво правят при нашествениците. Инстинктът за самосъхранение е голям мотиватор на поведението, но да се увиваш на същества, които са превзели света ти и ядат себеподобните ти, с цел да поживееш още малко, за мен е чужда и неприятна мисъл.
- Добре, ти си знаеш. Действай...
Тръгвам към помещението, където са радиостанциите, за да преслушам какво правят едни пичове от Центъра, които са се окопали в едни подземия под ГУСВ-то. Точно излизам от лабораторията, когато чувам как извънземното измънква неясно, но на чист английски:
- Спри. Спри. Ще говоря.
Замръзвам, обръщам се и виждам как Долф, ухилен, удря един шамар на извънземния и му казва:
- Ше говориш, маймунке малка, дека ше ми одиш?
Мишо пак не издържа и избухва в зверски хилеж. Ивака става и казва, че отива за бири.
Тонката се държи за челото и пак си е затворил очите, но си личи, че му коства да не се разсмее и той. Аз отивам и прегръщам Долф, който ме вдига във въздуха по стар техен фамилен обичай. Слай гордо държи ножовката и казва: „Брато е машина, шефе“, а Арнолд потвърждава този факт от мястото си, издавайки доволно примляскване. После отваря още една консерва „Русенско“, но виждам как от крака на мъртвото извънземно липсва парче месо. Не продължавам да мисля в тази посока и след малко, точно когато Долф благоволява да ме пусне на земята, Иво идва с каса бира. Казваме си наздраве и заобикаляме масата с вързаното извънземно. Пуши ми се коз, но не сме пипали, откакто започна Нашествието, защото намалява концентрацията, а това е лукс, който не можем да си позволим. Отпивам една глътка от хладката бира и питам пленника:
Защо?
Той ме поглежда със странните си жълти извънземни очи и започва да говори с бавен глас с много странен тембър. Това е обяснимо, защото и аз, ако имах уста с пет реда зъби, която се отваря настрани, и аз щях да говоря странно.
Оказва се, че на пичовете им се прецакало слънцето и трябвало много бързо да вазират. Точно учените им експериментирали с тази нова технология за отваряне на пространствени портали и за няколко дни се организирали колкото успели, отворили портал към първата планета, на която можели да живеят, и тръгнали, оставяйки след себе си десетки милиарди свои съпланетяни, защото нямало време да вземат всички с наличния им транспорт. За наш лош късмет тази планета се оказала Земята.
- Е, майка ви д’ебем, не можахте ли на някоя празна планета да отидете? - пита Мишо със заядлив тон, който пришълецът едва ли ще долови.
От странно построените изречения на извънземния разбираме, че те са доста тесногръди копеленца и че не им е пукало особено дали ще налазят някоя заселена планета. Важно за тях било да спасят „сияйната“ и да я заведат веднага на безопасно място. Тук ми светва крушка и го питам:
- Какво е сияйната бе, пич?
Оказва се, че това е баш шефът им. Нещо като планетарната им императрица и тяхна абсолютна владетелка и господарка. Има божествен статут за тях и те живеят само за да е щастлива и доволна тя. Това е основната им мисия и цел в живота, което обяснява и липсата им на хуманност от всякакъв вид. Ама какво и може да се очаква всъщност от някакви маймуноподобни еволюирали насекоми?
- А къде е тази „сияйна“ сега, добре ли сте я устроили, да не я мислим нея поне? -намесва се в разпита и философът муай-тай боксьор Антон.
Сияйната, казва нашият пленник, била тук и била добре. Всичко се било наредило и тяхната раса пак била щастлива. Еми нашата пък не е щастлива, шибаняк такъв, си мисля аз. Тези май грам не зацепват, че са ни съсипали тук. Малко им е далеч от философията май.