- Какво е тук? - пита на свой ред Иваки и се оказва, че означава баш тук, в Мордор, защото тук било най-доброто място да се отваря портал и ако се наложело да вазират пак, демек и ако нашето слънце даде фира, да могат да я изнесат максимално бързо.
Споглеждаме се с момчетата и няма смисъл да си говорим. Положението е ясно. Трябва да отидем да си поговорим с тази „сияйна“ царица и да я питаме някои много лични неща, които съм сигурен, че няма да й харесат.
- Минчо, имаш ли карта на Мордор някъде?
Минчо вади един таблет от бюрото си, чуква нещо и ми го подава. Виждам Мордор като на длан на екрана.
- Я му освободете на този пипонкьо едната ръка, че има да показва.
Слай освобождава лявата ръка на „госта“ ни и той я разпъва над него. Има два лакътя и дланта му свършва с четири дълги пръста. Слагам таблета на мястото, където трябва да са гърдите му, ама ги няма, и му казвам:
- Показвай къде и имаш шанс да живееш и да я правиш щастлива Сияйната още много дълго време.
Извънземното се вглежда в екрана и зениците му странно се свиват и разширяват. След няколко минути взиране то протяга дългия си пръст и показва една сграда. Сградата е НДК. Колко символично! Аз си паля цигара, отварям си още една биричка и сядам на една пейка. Поглеждам момчетата и казвам:
- Пичове, да ви водя тези дни на едно парти в Зала 1 ? Какво ще кажете?
Всички са за. Арнолд се доближава до масата и ме пита:
- Какво да го правим този шебек?
- Вържете го и го оставете тук. Имаме още да си говорим с него. Трябва да ни каже къде точно в НДК е курвата им. Дайте му вода или там каквото пие. А ние, предлагам, да пием по още бира-две и да лягаме, защото тези дни ще имаме много работа, усещам.
*
Три дни по-късно...
Вървим по широкия тунел, който води към центъра, и сме въоръжени до зъби. Общо сме осемдесет души войници, а зад нас вървят няколко цивилни и носят оръжията, мунициите и експлозивите. Като цяло сме се събрали ударната мощ на „Звеното“, но има и няколко пича доброволци, които казват, че искат да дойдат с нас. Аз не ги спирам. Взели сме цял арсенал - РПГ-та, картечници, гранати, мини, имаме дори няколко огнехвъргачки, които впоследствие се оказват много полезни. Изходът на тунела е много близо до НДК, намира се в канала на Перловската река, почти до Моста на влюбените. След един час ходене пристигаме. Часът е шест без петнайсет и след малко гадовете ще се отдадат на петчасовото каквото там правят, когато разпускат. Въобще не храня илюзии, че когато и ако се докопаме до НДК, там ще заварим спящи извънземни, а съм уверен, че за тях това е най-важното и съответно най-добре охраняваното място на планетата и ще има сериозен екшън, от който е малко вероятно да излезем живи. Разчитам, или по-скоро се надявам, просто да са една идея по-мудни, когато им налетим, преди да се окопитят. С цел да можем да проникнем по-дълбоко съм изпратил един взвод мои хора, придружени от всички доброволци, които са се навили да участват, да направят атака диверсия пред НДК и да отвлекат вниманието на охраната на Сияйната. Води ги Ивака, защото с годините се доказа като най-опитен с взривовете, а там ще има нужда от много. Придружен е от няколко пича, които, за разлика от военните и полицията, не напуснаха Мордор, а останаха да се борят. Група от петнайсетина души води Благо, стар приятел от мордорските заведения, друга голяма група е предвождана от един луд ветеринар на име
Дуката и един психопат с налудничав поглед, когото всички наричат Димов. Държим контакт с радиостанции.
Става почти шест. Пришълците трябва да са започнали да се прибират от улиците. Чакаме до шест и изпращам двама войници със снайпери на разузнаване. След двайсет минути радиостанцията ми изпуква и ми докладват, че около Моста на влюбените всичко изглежда чисто. Иво се свързва с мен и казва, че е готов, мините и експлозивите са разставени и чака сигнал. Време е за екшън. Обръщам се към хората зад мен и казвам:
- Приятели, много от нас няма да се върнат от тази битка. Знаете това добре. Искам да се биете така, че да засенчите всички воини, които някога са се били на тази планета. Искам онези пичове от „300“ да приличат на момиченца в сравнение с вас. Искам Рамбо да изглежда като аматьорче, извинявай, Слай, браточка. - Всички се разсмиват, което е хубаво. - Абе искам така да ги смачкаме, че когато се сещат за тази планета, да повръщат. Ясно ли е?
Всички вдигат автоматите си във въздуха и по погледите им виждам, че са готови да умрат. Смелчаги са. Лъвове! Хващам комутатора на радиостанцията и казвам на Иво:
- Десет минути, брат. Ще се видим или вътре, или във Валхала. - Това ни е стара закачка, кой къде ще отиде, когато умре.