На следващия ден ставам в седем и отивам на лекция в 08,30. От стотината ми колеги налични са само десетина-петнайсет. Сядаме в посочената стая и започваме да чакаме. Някъде към 09,00 влиза доста невзрачен човечец с омачкани дрехи и очевидно силен махмурлук, казва неясно името си и започва да ни чете от някакви омачкани записки с монотонен, гъгнив глас. С много усилия успявам да задържа вниманието си върху това, което говори, за около десет минути, но после се отнасям. Като гледам, и колегите ми не са много съсредоточени. Нищо, следващата лекция ще е на професор Х, гледал съм го много по телевизията, чел съм му статии и сто процента ще е много интересно. Едвам издържам двата учебни часа и се запътвам към залата, където ще чете лекция академичното светило. Там вече са се посъбрали повече хора. Сядам и вадя лист и химикал, за да водя записки. Минават двайсет минути, когато влиза някаква леличка, която ни казва, че Х е зает и няма да има лекция. Изнизваме се и аз отивам да изпуша една цигара в градинката зад университета. Имаме дупка в програмата от два шибани часа. Понеже още се нося на крилете на академичния ентусиазъм, използвам функционално времето и се записвам в библиотеката, после прекарвам времето си в малките книжарнички наоколо. Дори купувам една тънка книжка на професор Х с последните си кинти. Двата часа минават и даже малко закъснявам, докато намеря къде е заличката, която е забита в някакво далечно крило на сградата, наречено „Гълъбарника“. Влизам, отново има десетина-петнайсет души, явно не всички са устискали да чакат два часа и са възирали. Този път преподавателката е относително млада и категорично дебела. Поглежда ме злобно, аз се извинявам за закъснението, но тя само ми махва да влизам. Отново следва монотонно четене от записки. Всички чинно си записват. Това продължава пак към един мъчителен час. Мацката е сляла двата учебни часа, изкарала е междучасието от уравнението и когато минава единият час скука, пуска между нас списък, в който трябва да се запишем, че сме присъствали - име, специалност и факултетен номер. С това приключва първият ми реален учебен ден. Отивам в близката градинка и преглеждам записките си, защото обичам да обработвам информацията веднага. После отварям книгата на професор Х и прочитам една глава. Прави ми впечатление, че както книгата, така и записките ми се отличават с изумителна сухота на текста, липса на логика и страшна скука. Мдаааааа, първият ми ден в Алма Матер определено не вещае нищо добро.
Вторият ден започва с фалстарт. Пак е паднала първата лекция. „Той рядко идва“, казва секретарката, когато я питаме какво се случва. После все пак провеждаме следващата лекция, едно упражнение и кой откъде е.
На третия ден се оказва, че нямаме нищо.
На четвъртия ден имаме лекции според програмата най-накрая, петъка - също. Оказва се, че това е нормално. Някои даскали не им пука и не идват, появяват се само да отбият номера и за изпитите, други са стриктни и при тях трябва да се ходи, защото иначе не дават заверки. Какво ли да правят младежи като мен, които трябват да бачкат? А парите, които съм спестил, стремително се топят и този факт започва доста да ме измъчва. Иначе малко по малко влизам в ритъм и учебният процес започва да тече.
Няколко преподаватели са готини и обясняват интересно и с хъс, личи си, че им пука. За съжаление, са малък процент от общото. Един дори има ум като бръснач, фантастичен изказ и предизвиква в мен академичен ентусиазъм, но накрая яко ме стряска с изказването си „Мили деца, в България образованието е равно на самообразование“. Това изречение обяснява цялата ситуация. Нека да разкажа още за образователната система в милата ни родина въз основа вече на първите ми впечатления от колегите. С две думи, и в армията не съм виждал толкова тъпи копелета и путки на едно място. А това се води елитна специалност. Повечето имат коефициент на интелигентност колкото температурата в стаята и Форест Гъмп до тях би изглеждал като Айнщайн. Няма толкова тъпи погледи и разговори, не могат да вържат две приказки на кръст, само позират и симулират учебна дейност. Това са отличниците на България, които един ден ще заемат отговорни длъжности и нещо ще зависи от тях. Заеби! По-добре да се закрива държавата директно. Тези създания нямат грам собствено мислене, могат само да зубрят и после да повтарят назубреното. Целта им не е да получат информация и на база тази информация да могат да правят изводи и да виждат моделите, целта им е да имат „шистичка“ и мама и тате да им пращат „паричкитие“, после да си намерят заветната службица „на бюро“ и да паразитират на гърба на държавата до пенсия, ако може, без много да се напрягат. Така няма да се оправят нещата, а и губим свръхценни селскостопански работници, които са били заблудени, че ученето наизуст на дълги и неразбираеми текстове е признак на интелект. Не е! Марш на нивата!