Аз се изхилвам, защото ми става наистина смешно. Мацките са много забавни създания понякога. Казвам му:
- Иво, брат, сега те боли и няма да ми обърнеш внимание, ама това е за хубаво, щом може да каже такова изречение, значи, за нищо не става и по-добре да нямаш такъв човек до себе си. Майната й.
Иво изсумтява нещо и си изпива бирата на екс. Аз поръчвам още две, но този път казвам на сервитьорката да им донесе за компания и две големи гроздови със салата. После ставам и купувам две кутии цигари от близкото магазинче - една за мен и една за Иво. Когато се връщам, тъкмо са дошли питиетата, а Иво пак неуспешно се прави, че чете списание. Казваме си наздраве вече със сериозното питие - когато приятел е изперкал, най-нормалното нещо е да си до него и да се напоркате.
- Как е сервизът? - питам аз
- Еми не става, пада някой лев, но не стигат за нищо, то едно ли ми е на главата!
Иво си изпива ракията доста бързо и аз поръчвам направо бутилка. Сервитьорката носи заскреженото шише със салатите и ми намига, докато ги слага на масата. Аз сипвам в чашата на Иво, после в моята и го поглеждам внимателно в очите.
- Ивайло, познаваме се от сто години и ти имам пълно доверие, израснали сме заедно все пак. Според мен тая система с бачкането и ученето не става. И ти виждаш как е. Много мислих и стигнах до извода, че може да се оправим само на тъмно, на светло живеят само балъчетата, а това тяхното много не може да се нарече живот, а е по-скоро мъждукане някакво. Та обърнах тоягата и искам да те питам дали искаш да действаме заедно. Един вид „Джоин дъ Дарк Сайд“ - и двамата сме луди фенове на „Междузвездни“, искам само да отбележа.
Иво ме гледа замислено в очите около една минута, пак си пресушава чашата, после се ухилва мрачно и казва:
- С теб съм, брат ми, ебал съм му майката, писна ми...
После се напиваме като донски казаци, но ни е готино, както може да е готино само на двама стари приятели, когато се напиват заедно.
На следващия ден се събуждам с нечовешки махмурлук някъде в ранния следобед и буквално не знам къде се намирам. Малко по малко си спомням, че съм се преместил в друг апартамент. Лошо ми е, имам зверски пиянски глад, но нямам сили да стана от леглото и да стигна чак до хладилника. Успявам да пия вода и пак заспивам. Когато се събуждам за втори път някъде привечер, събирам сили да отида до магазина и се снабдявам с храна срещу махмурлук по изпитана от мен рецепта - люти чушки, сладолед, кисели млека, бял хляб, бекон и кисели краставички, защото сокът им е безценен в такива случаи. Ям и после се опитвам да чета книга, но фокусът ми е сложна работа и не се справям добре. После заспивам отново.
На другата сутрин се събуждам рано и съм свежарка. Чисто нов. Винаги в деня след ден с махмурлук всичко ми изглежда по-ярко и по-изпълнено с живот. Звъня на Иво у тях и му казвам да пристига у нас. После слагам кафеварката на котлона и паля първата сутрешна цигара. Пускам си радио и се заслушвам в бръщолевенето на някакъв мега олигофрен. Трагичен е. Кафето става, сипвам в две различни чаши, които съм намерил в някакъв шкаф, паля пак цигара и отивам да се изтропкам след първата глътка. Точно съм приключил със свещенодействието, когато Иво звъни. Отварям му вратата.
- Как беше вчера, Ивайлоо?
Той махва с ръка.
- Мани, мани. Отрязахме си главичките направо оня ден. Не можех да гледам вчера.
После прави почетна обиколка на маломерния ми апартамент и кима одобрително, преди да седне на малката масичка в кухнята, където съм сложил кафетата. Аз сядам до него и му подавам няколко банкноти, които са на стойност малко повече от това, което изкарва за три месеца. Той подсвирва.
- Това е само аванс, копеле. Можеш да разчиташ на мен, че никога повече няма да ти липсват пари и ти и семейството ти няма да се занимавате с шибани битовизми. От теб искам само да ме слушаш и да си лоялен.
Иво се ухилва, прибира парите в джоба си и ме тупва по рамото с благодарност:
- Евалата, брат. Каквото кажеш, спасяваш ми кожата с тези кинти.
Допивам си кафето и свивам един коз, бях си намерил някакво забравено каше, докато си събирах багажа. Дръпвам си и се счупвам от кашлица, козът не само е дърво, а и е слаб. Прави ми впечатление всеки път, когато пуша нещо слабо, колко ми се е дигнала наркотичната летва в армията, докато пушех онзи висококачествен чук от моята реколта. Подавам на Иво, но той поклаща отрицателно глава. Винаги си е падал повече по поркането. Не е като мен комплексен експерт по балансирани пороци. Хората много ми се чудят как мога да тренирам и същевременно да пуша, пия и да се друсам. Честно казано, и аз се чудя, но всичките тези неща ме карат да се чувствам добре и нямам намерение да ги спирам. Тайната ми е, че понякога спирам тотално с екстрите, дори пуша