Бай Спас изпсува здраво и пали цигара. После хваща чашата си с кафе и в стил ранен Алексис Зорбас я чупи в пода. Аз ставам и отивам при него.
- Бай Спасе, проблеми са те налегнали виждам, нещо мога ли да помогна? - заговарям го, защото имам хитър план да си взема биричка въпреки ревящата сервитьорка. - Аз ще вляза вътре и ще взема една биричка, нали не е проблем?
Бай Спас само махва в посока на заведението.
Аз влизам и вземам от хладилника една бира, после се замислям и вземам още две. Още една резервна за мен и една за бай Спас, виж го как и без това чупи от това кафе. Отивам при него и му подавам бирата, той я взема и удря мощен гълток.
- Пешо, мойто момче, можеш да ми помогнеш само ако имаш излишни двайсет бона, щото иначе кур заведение. Нямам пара за заплати, ама утре ш’ми спрат и тока и тогава отичам геройски. - Удря една по-малка глътка и ми махва да седна.
Аз сядам до него, не му казвам наздраве и се замислям. На мен сто процента ще ми трябва някакъв бизнес за параван, а тоя дърт пергиш това го има. А и един ресторант е шантаво нещо и покрай него можеш да измислиш всякакви счетоводни трикчета. Я разходи, я приходи, елате ме хванете, ама бройте внимателно чинийките. Паля си една от неговите цигари, още нямам сила да ходя до близкото павилионче за цигари, все пак е на петнайсет метра, и му казвам: - А, бай Спасе, к’во правим, ако ми се намират излишни двайсет-трийсет бинки?
Бай Спас изгрухтява скептично:
- Откъде младеж като теб ще има толкова пара в тези гладни времена?
Аз отпивам и го поглеждам в кръвясалите свински очички.
- Еми ако съм поспестил някоя и друга хилядарка в последно време, а, бай Спасе? Бай Спас се изпъва като струна и ме поглежда по доста различен начин. Какво прави надеждата с хората. Ами ако те лъжа бе, лайнар кръчмарски?
- Верно ли, мойто момче? Аз що ли ти викам момче, ти вече си мъжага, виж какво бичме си станал. Ако я извадиш тая пара, аз те правим одма ортак...
Мимето явно е дочула разговора и е застанала, слухтейки, до вратата.
- Бай Спасе, аз мога да я извадя тая пара. И да, ще станем ортаци, но ти сега си фалирал. Демек си клекнал и аз ако не ти помогна, ти утре си заминал. Ако ще ти помагам, искам да знам, че има далавера и за мен, аз не съм благотворително дружество. Разбираш ли за какво иде реч, Спасе? - „Бай“ вече не си, пич.
Спас измънква нещо неясно, но после се стяга.
- Кажи какво ше искаш, мойт... Пешо? - опитва се да изглежда спокоен, но голямата му като лопата ръка трепери под масата.
- Искам по-голям дял, да речем, седемдесет процента, но спокойно, ти ще си останеш шефче тук и ще си движиш нещата. Или това, или оттеглям офертата.
Бай Спас започва да се прави на мъж, но в момента, в който тръгвам да ставам, започва да се моли, хленчейки. Аз обаче продължавам и отивам да си купя цигари. Нека да се погърчи малко гнидата. Връщам се, оставям цигарите на масата, отивам да пусна една вода и се връщам пак с бири на масата. Бай Спас пуши нервно и мълчи.
- Е, Спасе, к’во ще кажеш?
Спас ме поглежда леко мръснишки, все пак му искам по-голямата част от бизнеса, който е създавал бая годинки, и това е разбираемо. От друга страна, аз май съм му единственият спасителен вариант и той не е тъп. Пичът плюе на пода и подава лапа.
- Ебал съм му мамата. По-добре това, отколкото нищо и да ме гонят шибаните банкерчета. Нека бъде твоето.
Аз оставям ръката му да повиси малко във въздуха и след това я хващам. Копелето стиска яко, но аз съм по-здрав. Докато му мачкам ръката, се усмихвам и казвам:
- Всичко това, разбира се, ще официализираме юридически с адвокат. Ще дойда тези дни и ще оправим нещата - договори, нотариуси, фирми. Не се коси за тока, нека го спират -после ще го пуснат. Кажи на персонала, че когато се подпишем където трябва, получават заплатите си веднага. Чуваш ли, Миме, всичко е наред, не се коси повече.
Мимето ми се усмихва и трие сълзите си.
- Аре наздраве, Спасе, честито!
Спас, бивш бай Спас, ме поглежда гадно и се чуква с мен. Аз изпивам на екс бирата и си тръгвам. Без да плащам, естествено, това един вид вече е и мой ресторант. Само трябва да намеря печен адвокат, но с това ще се занимавам утре. Забравих да спомена, че ресторантът всъщност съвсем не е малък - има голяма градина с много маси, вътре е бая големичък, а и отзад има някакви помещения, които май не се използват.