Прибирам се и звъня на Мишката. Той учудващо вдига веднага.
- Мишка, как е главата, копеле? - Не го чакам да отговори, а казвам: - Виж дали утре можеш да уредиш да се видя с братчед ти, важно е. Ти не му казвай детайли, тая работа я остави на мен.
Затварям и се излягам на дивана. Трябва да си купя телевизор. В тоя хол е прекалено мрачно и тихо. Телефонът, все едно не е минало никакво време, звъннва и ме стряска. Мишо е.
- Пешо, братчеда каза, че утре ще те чака в кафето срещу Районното в десет и половина. Пита за какво иде реч, ама аз не му казах нищо.
- Супер си, Михаиле. Да знаеш, че сгънах две шкембета и съм значително по-добре.
- Мани, аз тука пия някакви айряни, ама си лягам, щото не се издържа така. Ама вчера беше много добре, а?
- Беше повече от добре, брат. Ама не по телефона такива приказки. Чат ли си?
- Много ясно, айде аз затварям, щото ще припадам.
- Лека, Мишка, утре ще звънна следобедно да се разберем... - и затварям, без да довърша, защото двете шкембета и лютите чушки си казват думата, и се изстрелвам към тоалетната с двеста.
На другата сутрин ставам рано и отивам да повдигам щанги в близката заличка. Вземам студен душ в мизерната баня, където топла вода не е имало някъде от 83-та, и после се засилвам на срещата с братчеда на Мишо - Боби. Той е по-голям от нас с шест-седем години и покрай Мишката сме се навъртали бая около него като малки, давал ни е акъл как да се оправяме и ни е пазил от разни враждебни големи. После отиде в Школата, завърши с отличие и логично стана кука. Вече от няколко години е в нашето Районно, но не сме се засичали от много време - аз солджър, той по задачи. Когато влиза в кафето, очевидно се радва да ме види, усмихва се широко и ме прегръща. Аз пия двойно кафе с вода, той си поръчва някакъв сок.
- Ей, Пешко, какъв дроб беше, какъв лъв си станал. Заеби, да ти се ненадява човек. -Отпива от сока си. - Казвай какво става с теб и с какво мога да съм полезен?
Такъв си го и спомням Боби - винаги енергичен и делови, освен това голям мъжкар. Спомням си как ни беше учил на разни гадни пинизи в уличния бой, когато забелязваше, че сме дали щета в конфликтите си с бандите от други квартали. Сега изглежда същият, само очите му са придобили един малко по-хищен и металически отблясък. Изглежда по-стар за годините си и определено по-корав.
- Боби, знаеш ме от ей такъв, няма да ти се правя на луд и ще карам направо. Проблем няма и това е целта на срещата ни. Искам да продължи да няма. - Боби си пали нова цигара и поръчва нов сок. Вече не се усмихва. - Когато излязох от армията, се опитах, ама наистина се опитах да направя нещо нормално, ама всичко си еба мамата. Работа няма, преебаха ме, нова едва ли ще намеря с тази масова безработица, от даскало изхвърчах, защото нямам кинти, няма какво да се яде, вкъщи е драма - продължавам аз. - И реших, че не ми се живее живот на мишка. Смятам да обърна тоягата и да вляза в схемите...
Боби само ме гледа с неразгадаем поглед, не ме прекъсва и кимва да продължа.
- Та идеята ми е ти си ми като по-голям брат и както казах, давам направо. Тепърва ще стават нещата, но аз искам предварително да получа протекция от някой, който е вътре в системата, искам чадър. Не възнамерявам да правя глупости, няма да седя на светло, ще ги действам интелигентно нещата, просто ми трябва някой да ме пази и да ми дава информация и съвети. Естествено, се сещаш, че първият, за когото се сетих, си ти, Бобка.
Боби прави гримаса, която не успявам да разчета, махва на сервитьорката, плаща и ми кимва да излезем. Посочва ми близката градинка и тръгваме натам. Докато вървим, мълчим и аз си мисля дали не съм сгафил леко с тази прекалена искреност. Може пък на Бобката да му са стопили мозъка и да е станал друг човек. Той сяда на една относително здрава пейка, вади кожен калъф за пури от джоба на сакото си и ми предлага. Аз отказвам и паля цигара.
- Значи, с две думи, искаш да ми кажеш, че ще ставаш айдук и искаш аз като твой човек от системата да те пазя, а?
- Виж сега, Бобка, ако има проблем в този разговор, аз. - започвам аз, но Боби ми махва да млъкна и издишва дима от пурата си, който има доста специфичен аромат.
- Пешо, ти си сериозно момче и проблеми нямаме. Разбирам за какво говориш и аз ще ти говоря направо, защото те знам от малък и си мой човек. Казвам ти веднага окей, без много да се обясняваме, защото не ги обичам приказките, знаеш, от тях няма много файда в наши дни, делата са важни. Искам обаче да си много внимателен и много да ме слушаш, когато те съветвам, защото в тази игра се гори само веднъж.
Аз не мога да повярвам, знам, че е пич, ама не съм очаквал всичко да се развие толкова бързо. Той продължава, гледайки как едни хлапета си играят на ръждясалата пързалка: - При нас също си е ебало капаците. Няма пари за нищо. Аз наливам в служебната кола бензин с мои пари, прави си сметката колко е зле хавата. В министерството не знаят грам за какво иде реч и всеки ден им хрумва нова глупост и реформа. Ако нямаш връзки, нямаш шанс за кариера въобще и не знаеш дали няма да изхвърчиш, защото някой ти е подлял вода, за да си уреди неговата връзка. Ти как си мислиш, че оцелявам с тази мижава заплата, ако не пада некой лев странично. Освен това си имаме един лаф, леко вътрешноведомствен - по-добре организирана престъпност, отколкото неорганизирана. Това, смятам, ти говори нещо за ситуацията?