Аз се ухилвам, лафът, колкото и тъжно да звучи отстрани, е напълно логичен. Боби си дръпва от пурата, вдига си тъмните цайси и ме поглежда.
- С какво искаш да се занимаваш?
- Еми може да ти прозвучи малко нагло, ама се надявах ти да ми кажеш къде е най-голямата далавера и накъде да се насоча. Имам малко парички и искам да поинвестирам.
Боби се разсмива.
- Винаги си бил голям образ, Пешо. Ебаси ташака! Начинаещ престъпник идва при ченге и го пита къде е офертата. Бравос!
- Еми да. Като го казваш така, звучи смешно, но е факт. Точно това те питам. Искам да ми кажеш какво и искам да ми кажеш как, най-важното е, че искам да ми разкажеш за бъдещата конкуренция. Това е надве-натри каквото ме интересува. Искам и една пура, защото никога не съм пробвал, ама ми покажи кое се реже и какъв е табиетът, че ми стана любопитно.
Боби започва да се смее още по-силно и ми подава една пура. Пише, че е „Коиба“. Подрязва я с някаква джаджа и ми я дава, като после ми я пали. Аз вдишвам дълбоко и следващата минута прекарвам в кашляне, защото се задавям жестоко. Когато ми минава, избърсвам сълзите, които са ми избили. Май не се гълта димът на тези шибани пури. Продължавам:
- Бобка, още две неща. Трябва ми контакт с печен адвокат с връзки. Това е едно, а въпрос две е да ми кажеш какво ще искаш за теб? Трябва всички да са окей по веригата, нали не си мислиш, че ей така ти ги искам тези неща?
Боби става сериозен и кима замислено.
- С адвокат мога те свържа. Всъщност ще те пратя при най-печения изрод. Скъп е много, но присъда с него не можеш да видиш, струва си да играеш с него. За себе си искам пет бимберици месечно и ще ти изработя хубав чадър. Отделно понякога ще кихаш допълнително разни други суми, когато имам да оправям по-сложни проблеми и трябва да раздавам. Те колко ще излизат, не мога да ти кажа, според зависи е. Ще се постарая да те гардирам максимално добре отвсекъде. Другото, което ще трябва да направиш задълже, е да станеш дарител на полицията. Ще даваш по някоя и друга хилка за нафта и други такива необходими работи. Така ще влезеш в списъка на хората, които не закачаме много-много. Такава е врътката, като държавата не ни дава, ние сме измислили начина да стават нещата, защото все пак имаме цял град да пазим от бели. Няма да имаш ядове с катаджии, няма да те закачат за глупости, а ако има някоя драма, аз ще гледам да те предупредя, щото все пак при нас е малко като разграден двор и често едната ръка няма идея какво прави другата и стават големи гафове. Това е като цяло.
- Трябва да ти кажа и още нещо. Мишката е при мен.
Боби пак прави гримаса, но после ме поглежда и слага ръка на рамото ми.
- Виж сега, Пешка, и за братчеда ми е тъпо, и за теб ми е тъпо, че скачате в лайната със салто. Ама не съм тъп и знам защо го правите, не е от хубаво или защото сте някакви малоумни говеда. Просто ни е шибана държавичката и трудно се оцелява тук, особено ако си пич и имаш гордост. - Бърка в джоба си и ми подава калъфа с пури, една голяма запалка и джаджата за подрязване. - А това ти е подарък за новото начало. Сега ще те оставям и ще ходя да побачкам, че имам доста задачки, а довечера ще се видим на вечеря, за да ти разкажа каква е играта и кои са играчите.
Вади един лъскав джиесем и набира някакъв номер.
- Ало, г-н Пирдопски, Златарски ви безпокои, удобно ли е? - Мълчи малко. - Ще ви изпратя един мой близък, който се нуждае от консултация. В колко е удобно? Аха, в един часа, добре. - Поглежда ме въпросително и аз вдигам палец. - Изпращам ви го. Приятен ден, г-н Пирдопски. Здраве желаем.
Вади един малък тефтер от джоба си и елегантна писалка. Записва ми телефон и адрес, къса листчето и ми го подава. Адресът е в центъра.
- Да си там след половин час. Този е най-големият лъв по наказателно право в страната. Човек да убиеш на площад „Славейков“ пред всички с моторна резачка и после да го изядеш, пак ще те отърве.