Прегръщаме се и се разделяме, като преди това се уговаряме къде да се видим вечерта. Аз се мятам в едно разбрицано такси и скоро се озовавам в мраморното фоайе на една стара сграда до жълтите павета. Посреща ме умопомрачително добра мацка и ме поглежда малко отвисоко.
- С какво мога да ви помогна? - казва с предвзет глас.
- Имам уговорена среща с адвокат Пирдопски в един.
Мацката се усмихва изкуствено и ме отвежда в една чакалня, обзаведена с красиви мебели, където ми предлага кафе. Аз отказвам и тя изчезва нанякъде. Оглеждам се за пепелник, паля цигара и вземам един брой на „Правен свят“, после се отпускам на удобното кресло и зачитам някаква брутално скучна статия. Неусетно минават петнайсет минути, когато красавицата се появява, усмихва се пак като Барби и казва:
- Адвокат Пирдопски ще ви приеме сега. Елате с мен.
Аз я следвам до кабинет с масивна дъбова врата. В панелките няма такива врати, там повече се тачи шперплатът. Мацката почуква някак плахо и отваря вратата.
- Шефе, господинът за срещата в един часа е тук.
- Да заповяда - се чува отвътре.
Кабинетът ми харесва много отвътре. Не че разбирам нещо от дизайн, ама тези тежки мебели, масивното бюро и огромната библиотека ми допадат. Всичко е облицовано с дърво. Някак си цялото място вдъхва доверие и спокойствие. То това и му е целта. Зад бюрото седи адвокат Пирдопски. На челото му пише „ченге“ сякаш с големи златни букви. Прилича малко на миниверсия на Джаба и има същото изражение. Ебаси ташака. Иззад полупритворените дебели клепачи очите му излъчват студенината на погледа на влечуго.
- Кажи, млади господине, как мога да ти бъда от помощ? - казва с дълбок глас той и ми кимва да седна на стола срещу него.
Аз сядам. Ебаси удобните мебели си имат тези пичове.
- Адвокат Пирдопски, първо да ви попитам, чел съм Г ришам и Дийл, но знам, че обикновено не всичко е като по книгите. Има ли адвокатска тайна между клиент и адвокат в нашата страна?
- Има, има. Особено ако те е пратил наш човек. Питай смело, младеж - избуботва Джаба.
- Интересувам се има ли начин в нашата родина, ако един човек реши да започне леко да престъпва рамките на закона, да има опция да минимизира риска от бъдещо правно преследване и санкции по някакъв начин, при положение че има много пари?
Джаба се разсмива гръмогласно.
- Ако те разбирам правилно, момче, ти питаш дали, ако човек разполага с достатъчно средства, е възможно да му се разминава, ако прави бели? Кажи ми дали съм разбрал правилно?
- По-скоро въпросът ми е, в случай че е налице комбинация от наличие на средства и познаване на правилни хора от системата, каква е вероятността той да бъде осъден?
Смехът на Пирдопски отново прокънтява. Той се надига и се намества зад бюрото си, после се втренчва в мен. Ако до него седеше Трипио, картинката щеше да е пълна.
- Ако този човек има много пари и може да плаща по пет-шест хиляди за абонамент към някоя сериозна адвокатска кантора, да речем, като моята, плюс да притежава възможността да покрива големи хонорари, свързани с наказателни и други дела, и да пълни някой и друг тлъст плик за смазване на системата, то аз залагам професионалната си репутация, че този човек никога няма да види осъдителна присъда. Ти познаваш ли такъв човек, младежо? - бавно пита дебелият човек с костюм за три хиляди лева.
- Еми да речем, че аз съм такъв човек - и оставям една пачка от десет бона на бюрото пред себе си, правейки се на небрежен, но комплексарчето на тема кинти в мен в този момент крещи.
Адвокатът примлясва доволно, протяга се и придърпва пачката. После ме поглежда и в погледа му има лека промяна. Усмихва се, оставя пачката и се пресяга през бюрото, протегнал ръка.
- Не чух добре името ви, когато влязохте, извинете ме за което. Бихте ли го повторили?...
- Иванов.
- Г-н Иванов. За мен е удоволствие да се запознаем - ръкува се с мен и енергично разтърсва ръката ми. - Да ви предложа пура, г-н Иванов, за да отпразнуваме началото на професионалните ни отношения.
Отваря кутия с пури и я побутва към мен. Аз бъркам в джоба си и вадя подаръка от Бобката.
- Благодаря ви. Предпочитам моите.
Отпускам се назад и паля, като се опитвам да не се закашлям, което би развалило фатално драматичния ефект на ситуацията. Да се шибам в циркаджията, който съм понякога, но не мога да се сдържам. Пирдопски също пали и някъде към минута само се зяпаме и мълчим. Ако този пич имаше до себе си един буркан с жаби като във филма и секретарката беше облечена като принцеса Леа, моментът щеше да е наистина безценен. Започваме да си говорим, той се оказва страшно печен и има уникално чувство за хумор. Разбираме се за много неща, срещата продължава повече от час и после той вика Барби, която ме отвежда до отдела им по търговско право. Там ме поема един слабоват пич. Уговаряме се с него утре да дойде до пицарията на обяд и да се задействаме за прехвърлянето на дяловете, а освен това се разбираме да ми регистрира едно отделно ЕООД. Той на свой ред ми препоръчва счетоводна къща и поема ангажимент да ме свърже с тях. Аз го питам дали знае как може да се изфабрикува произход на пари, чийто такъв е леко неопределен и проблемен, и той казва, че това е основна негова дейност и за клиенти на кантората това струва само 3 %, а и че щом идвам от кабинета на Пирдопски, това можело да стане изключително експедитивно и дискретно, като набляга на думата „дискретно“. Веднага вземам едно такси и след час пак цъфвам при Балабанов - това е името на търговския адвокат, със сака ми с кинтите. Той реагира изумително светкавично и лично ме завежда в една близка банка, където директно влизаме в някакъв кабинет на втория етаж и след още час и половина вече съм горд притежател на три сметки с чисти пари. Цялото удоволствие ми е струвало към петдесет бона. Разделям се с Балабанов, той ми дава визитка и казва, че утре ще дойде в ресторанта с подготвени документи и нотариус. Ебаси юридическия Терминатор, кефи ме максимално. Браво на Бобката, определено ме е пратил при правилните хора.