Тръгвам пеша по „Царя“ и си подсвирквам. Чувствам се прекрасно. Завивам по „Раковска“ и влизам в първия магазин за телефони, който виждам. Купувам четири от най-новите джиесеми и четири SIM карти. Трябват си комуникации. После се разхождам малко и става време за срещата ми с Бобката, която сме се разбрали да се проведе в едно закътано тихо кръчме в долни Лозенец. Отивам по-рано и поръчвам бутилка бяло вино с лед и лимони. Страшно питие за летните вечери. Не минава много време и влиза Боби, който се засмива, като ме вижда как с фас в уста чета откраднатото от кантората на Пирдопски списание.
- Браво за винцето. Добра идея. Цял ден си мисля колко ми се пие студено бяло вино. -
Сяда срещу мен и се отпуска на стола.
Заведението е много хубаво с тази закътана градина с дървени маси с покривки с национални мотиви и приглушено осветление.
- Аз си мисля да поръчам едни пъстървички на керемидка за компания на винцето. Какво ще кажеш, Бобка?
Боби вдига одобрително палец и пали пура. Аз му сипвам от винцето и си казваме наздраве. После му връщам запалката, калъфа, в който е останала една пура, и гилотинката за подрязване.
- Бобка, реших, че пурите не са баш моето нещо. Благодаря ти за жеста, но ти връщам подаръка, на теб повече ти отива.
Той се усмихва.
- Щом не те кефи - не те кефи - и ги прибира в джоба на сакото си.
Скоро идва рибата, която е фантастична. Поръчвам още една бутилка вино и се храним в мълчание. На съседната маса група дебеловрати пичове с мърлите си малко развалят идилията, но ние ги игнорираме. Боби бута чинията си настрани, отпива сериозна глътка от виното, което е траминер „Хан Крум“ и е много добро. Не че аз разбирам, питах сервитьора да ми препоръча нещо. След малко и аз приключвам с хапването. Готина е тази пъстърва. И от риба много не разбирам, повечето ми опит с морската кухня е свързан с яденето на консерви копърка или скумрия. Паля цигара и поглеждам Боби въпросително. Той захапва пурата си, махва на сервитьора и си поръчва уиски. Аз оставам на вино засега.
- Петре, мислих по твоя казус цял ден, да ти кажа. Кажи ми обаче първо как мина при Пирдопски?
- Разбрахме се перфектно. „Абонирах“ се за услугите му. Каза, че ако аз или някой от моите закъса с властите, само да спомена името му като парола, и нещата се променяли.
- Така е - кима Боби, - неговите пациенти са със специално отношение. Той е бил много време в системата, познава всичките ни шефове и не е здравословно и полезно един вид за кариерата да закачаш неговите хора...
- Той после ме прати при един юрист машина, който се занимава с търговско право. Той много ми съдейства, обясни ми някои работи, ще ме свърже със счетоводители, които са техни хора. Помогна ми за едно нещо много бързо, а утре имаме среща - купувам част от махленската кръчма, че бай Спас го е закъсал със сметките, така че утре си канен на маса пак, защото ще поливаме сделката.
- Браво бе, младеж, много експедитивно действаш. Кефиш ме. Супер, ще дойда утре, таман да нашамаря братчеда, че не съм му шокал репата отдавна. - Дърпа си от пурата и прави няколко кръгчета с дима, изпива си уискито, което, да уточня, е голямо, на една глътка и показва празната чаша на сервитьора, който веднага припка към бара, за да донесе ново. - Мислих днес много, както ти казах, и имам идея...