Пушим мълчаливо няколко минути и Боби ме пита: - Та казвай, Петре, полезен ли ти се струва този разговор? Аз кимам и му се усмихвам.
- Евала, Бобка, страшно съм ти задължен и съм ти много благодарен за информацията и насоките. - Стисвам ръката му и я раздрусвам. После му подавам един хубав плик с десет бона. - А това е за теб, малък аванс, за да видиш, че съм сериозен.
Бобката не отваря плика, а го прибира в джоба си. Отпива и ми намига.
- Тези дни ще те разведа с колата, за да ти ги покажа маймуните и къде действат. Таман ще си поговорим повече в детайли.
После пием по още няколко питиета и се прибираме към Квартала. Бобката ме кара и въпреки че е на бутилка уиски, си кара перфектно. Прибирам се в малкото апартаментче и заспивам веднага като пън, все пак преживях доста динамичен ден.
След осем часа сън се събуждам като нов, изтропквам се, вземам душ и отивам в ресторанта, който скоро ще стане мой, за да пия кафе. Токът не е спрян, а Спас седи вътре и обяснява нещо на персонала. Вижда ме, усмихва се и ми маха да вляза.
- Тъкмо за теб говорех, Пешо. Влизай, влизай.
Обръща се към Мимето и другите и казва:
- Това е моят спасител и нов съдружник Петър. Той спаси положението, иначе затваряхме кръчмата...
Аз махвам на хората, усмихвам се и излизам навън. Спас ме следва. Сядам под сянката на дебелия орех, който се намира в средата на заведението. Спас сяда срещу мен.
- Спасе, заеби ги тия речи. Не ме занимавай с персонала. Аз после, ако има нещо, ще ти казвам на теб и ти ще го оправяш. - Няма да го оставя, естествено, да управлява както преди, при положение че е успял да фалира. - Кажи сега на Мими да ми донесе кафе и вода, а с теб ще си говорим, когато ми дойде адвокатът с договора. Сега не ми позволявай да отнемам повече от времето ти.
Спас малко се обърква, защото си е тъп чичка, но му просветва, че трябва да ме остави на мира, и се изнася нанякъде. Аз на свой ред вадя плика с телефоните и започвам да чета упътванията. След половин час правя първия си разговор с мобилен телефон, който е мой собствен, и звъня на домашния на Иво, като му казвам да събере младежите и да си домъкнат задниците в ресторанта.
Докато дойдат момчетата, Балабанов пристига заедно с един едър и нахилен тип, който се оказва нотариус.
- Казвам се Здравко, но всички ми викат Нотариуса. - Ръкува се с мен, сяда и си поръчва една голяма наливна бира.
Балабанов сяда до мен и вади една бала документи. Тръгва да ми обяснява кое какво е, но аз точно за пет минути блокирам и нищо не разбирам. Все едно ми говори на китайски. Махвам му да спре.
- Балабанов, моля те, ти си човекът. Спри да ме занимаваш. Вчера ми показа, че си точен. Можеше да ме преебеш, предполагам, в банката...
Той се усмихва скромно, по адвокатски. Сигурно се досеща обаче, че ако ме беше преебал, сега щеше да е вече храна за щуките до Враждебна, но не повдигаме този въпрос. Играем за точни и дългосрочни отношения все пак.
- Кажи ми, Балабанов, къде да се разпиша и какво се иска от мен и това е. Силно вярвам в разделението на труда като двигател на човешкия прогрес - това беше любимият лаф на даскала ми по история от гимназията.
Балабанов започва да кима и осъзнавам, че може би не съм единственият човек на света, който не разбира адвокатски български добре.
- Г-н Иванов, тогава ще ви покажа къде да се подпишете само - започва да дипли пред мен листове, на които пише „договор“, „споразумение“, „пълномощно“, „декларация“ и разни такива, и ми показва къде да се подписвам. - Само да попитам, избрахте ли име на ЕООД-то, което сега ще регистрираме?
Аз, естествено, съм забравил. Отпивам от кафето и се замислям за около десет секунди. Всъщност няма значение как се казва и не ми пука.
- Нека името да е ДВП или нещо такова, ако е заето - Балабанов си записва надлежно и не пита какво значи ДВП. Едва ли и го вълнува де. Дълги години никой не разбира, че ДВП идва от Дарт Вейдър Президент.
- Това добре, подпишете се тук и тук, такааааа, благодаря. С това сме готови за фирмата; като излезе регистрацията, аз ще ви информирам. - Балабанов отпива от ментовия чай, който си е поръчал. - Сега нека собственикът на ресторанта да си донесе паспорта.
Аз викам Спас и му казвам да си даде паспорта и да сяда на масата. Спас вади паспорт, който прилича на баница, и го подава на адвоката. Нотариусът махва за още една бира.