- Нотариус, искаш ли нещо с тази биричка - скаричка, картофки, пица нещо?... - питам аз едрия, нахилен пич.
Нотариусът Здравко направо грейва.
- Една мешана много добре ще обади, колега.
Аз поръчвам на Мимето едно плато скара, а в този момент в заведението пристигат момците. Малко се сепват от вида на костюмарите на масата, но аз ги викам да седнат.
- Пичове, да ви запозная с адвокат Балабанов. Той оформя документите за сделката -намигам им аз театрално. - А това е нотариусът Здравко.
Всички се ръкуват. Мишката също се нахилва, сяда до Нотариуса и се заглежда влюбено в бирата му. Аз директно поръчвам още пет бири и още скара.
- Пичове, да ви информирам за какво иде реч. С парите, които „спестих“ напоследък -пак намигам като в анимационен филм с Бъгс Бъни, - реших да вляза в ресторантьорския бизнес. Ей сега има още малко бумащина и ще ви помоля за малко спокойствие на масата и после започваме купона по случай повода. Мишок, поканил съм братчед ти довечера тук, вчера се видяхме и после ще ви разказвам всичко...
Идват бирите и си казвам по едно тихо наздраве с младежите и Нотариуса. Спас седи до Балабанов, изпънал се е като струна и гледа като сфинкс. Балабанов му обяснява някои неща от договора и чичката тъпо кима, като се прави, че разбира.
След около половин час Балабанов е готов с документите и пристъпваме към подписване. Оказва се, че заведението е собственост на Спас, а аз мислех, че е под наем. Ебаси майтапа. Аз си мислех, че вземам само седемдесет процента от фирма, оборудване и екип, ако може тази сбирщина да се нарече екип. Балабанов вчера е проверил, фирмата няма някакви скрити задължения и това се оказва сделка бонбон. Имам си доста приличен дял от най-голямото заведение в Квартала, малко е позападнало, ама това е лесно поправимо.
Спас е леко мрачен, но се подписва навсякъде, където Балабанов и Здравко Нотариуса му посочват. После Нотариуса вади печата и заверява там, където трябва. През това време е успял да омете някъде към килограм мръвка и е вкарал пет бирички. Страшен симпатяга, си мисля аз и съм напълно уверен, че това е началото на едно красиво приятелство, както е лафът.
Цялата врътка ми излиза малко над трийсет бона - това оправя задълженията, сметките, заплатите и дори остават малко за зареждане. Спас гледа малко стреснато, ама изглежда и облекчен.
- Как си, Спасе?
Спас въздъхва, но ми се усмихва и си пийва от бирата.
- Пешо, малко ми е терсене, че си продадох бизнеса, ама от друга страна, ми поолекна. Извинявай дори, че вчера малко ме изби на нерва, ама си го обичам това място.
Вдига бирата си и всички си казваме наздраве. После Балабанов и Здравко Нотариуса изчезват. Предполагам, че Балабанов отива към кантората, но съм уверен, че Нотариуса отива да дремне един следобеден сън, за да смели по-добре месото. Преди да тръгне Балабанов, му казвам мобилния си номер и той го записва в своя телефон. Спас ни оставя също малко по-късно. Казва, че го е стегнало сърцето нещо и щял да ходи да си полегне. Оставаме сами с момците под дебелата сянка на ореха.
Аз бъркам в плика и вадя трите телефона.
- Момчета, смятам, че поради естеството на стартиращия ни бизнес и поради факта, че се намираме в последното десетилетие на ХХ век, е наложително всеки от нас да има по една такава тутурутка. - Тогава въобще нямам идея, че само след десет години всеки ще има телефон в джоба си, а този модел ще е безнадеждно остарял.
- Е, супер - Иво като човек от Техническия веднага започва да се занимава, Тонката започва да гледа като индианец и въобще не искам да знам какво си мисли в момента, а Мишката, типично в свой стил, обръща внимание повече на новопристигналата бира.
- Разучете ги тези машинки и от утре вече ще си говорим по тях.
Тъкмо прибирам моя телефон в джоба, когато той започва да звъни и ме стряска.
Пичовете започват да ми се смеят. Аз вдигам и казвам неуверено:
- Ало...
- Г-н Иванов, извинете за безпокойството, казвам се Игнатов и адвокат Балабанов помоли да ви се представя, защото аз ще се занимавам със счетоводството на вашите фирми. - И си звучи като счетоводител, отбелязвам си наум. - Моля ви, запишете си номера ми и не се колебайте да ми се обаждате по всяко време.
Говори ми още някакви работи, но аз се изключвам. Разбираме се да се видим тези дни тук, в ресторанта, за да си поговорим, и той да разгледал книжата на Спас. Давам на Иво да запамети номера в телефона, защото аз не мога да се оправям още с тази джаджа.
Викам Мимето.
- Миме, ти ме знаеш от отдавна и аз те знам, така че спокойно. - Тя ми се усмихва. -Искам да ни носиш бири през цялото време днес, защото празнуваме, и кажи на готвача за вечерята да се раздаде, ако иска да остане готвач тук.