- Шефе, няма ник’ъв проблем.
- Освен това кажи на всички, че от днес заплатите ви стават двойни, но имам няколко условия.
Мимето започва да заеква:
- Шеффееее.
- Тихо! Условието е каквото и да видите или чуете около нас тук, да си траете.
Мимето грее от щастие, но това не й помага да не заеква:
- Ннннямаш ггррржи, шшшеффе.
- Искам и някой да ни разведе из помещенията, които са отзад. Какви са те всъщност?
- Складове, ама много-много не ги ползваме.
На мен ми става ужасно любопитно и решавам да разгледам набързо. Иво е хванал нещо Тонката и Мишката и им обяснява за телефоните.
- Пичове, аз ще отида да разгледам едни помещения зад ресторанта, ей сега се връщам.
Иво и Тонката са се вглъбили в джиесемите, а Мишката, без да ме поглежда, се протяга и придърпва бирата ми, като измърморва нещо от сорта „да не се стоплела“.
Аз отивам с Мимето, тя ми отключва и пали лампите. Помещенията са четири, като две от тях са над 100 квадрата. Страшно мръсно е и всичко тъне в прах. На пода на едното има метален капак с халка на него.
- Миме, к’во е т’ва бе?
- Някаква глупост на военните. Бомбоубежище май, ама не съм сигурна. Никога не съм виждала някой да го отваря. - После прави погнусена физиономия. - Сигурно е пълно с плъхове там долу.
Аз тръгвам да паля цигара, но се сещам, че съм си ги оставил на масата. Мимето гаси лампите и заключва. Аз се връщам на масата, където вече сме стигнали на фаза смяна на мелодия и е малко шумно, паля си цигара и си поръчвам нова бира. Моята бира в моя ресторант - добре звучи, а? После се замислям и виждам как помещенията отзад се превръщат в офис и зала за тренировки. Имам и идеи за бомбоубежището, но за това ще мисля по-сериозно после.
В един момент пак се стряскам, защото телефонът ми пак иззвънява. Вдигам и от отсрещния край на масата, който е на два метра от мен, Мишо със сериозен глас казва:
- Извинете, може ли Пешо да се обади?
Аз се засмивам, напсувам го леко и затварям. Добрееее, навлизаме в технологиите. После обяснявам накратко какво сме си говорили с Бобката. Същевременно минаваме на мастика, което обрича разговора на преждевременна гибел, но майната му и утре е ден, нека днес да празнуваме. По-късно идва и Боби и се правим буквално на щайги. Щяхме да звъннем и на едни девойки да дойдат, ама забравихме. Това не пречи да ни е супер добре. Карам Мимето да ни пусне някакви стари касетки на „Мейдън“ и „Меноуар“ и положението става муци гугутката. Бира, мастика и метъл - как да не се разнежи човек. После имам мътен спомен, че заведението се беше понапълнило, а накрая финиширахме с целия персонал на нашата маса. Най-хубаво стана, когато Иво откри отново любовта и си тръгна с другата сервитьорка, която е има-няма трийсет кила по-тежка от него, но, за щастие, само десет-петнайсет години по-възрастна. Точно за такива случаи поетът е казал великия си лаф: „Всички грешим, само сапьорите по веднъж“.
Глава 5
Особености на националната търговия с наркотици - част 1
Най-ранните данни за употребата на канабис според някои учени са открити в китайските медицински свитъци от периода на император Шен Нун - 2737 г. пр.Хр., а според други - 400-500 г. пр.Хр. В древната китайска медицина канабисът е използван като болкоуспокояващо средство. Към средните векове употребата му в медицината намалява. От около 600 г. пр.Хр. канабисът започва да се употребява предимно като наркотично вещество.
sofiamca. org
Конопът е от първа необходимост за богатството и защитата на страната.
Томас Джеферсън
Извличайте максималното от индийския коноп и го сейте навсякъде.
Джордж Вашингтон
Събуждам се от студ под една маса в ресторанта. Увил съм се с няколко мръсни покривки, ама те очевидно не пазят топло хубаво, защото съм се вкочанил. Няма да споменавам махмурлука си, за да не ставам банален. Финалът на вчерашната вечер определено ми се губи, спомням си само как изпяхме „Ейсис Хай“ на „Мейдън“ някъде деветстотин пъти. Целият ухая на мастика и цигарите така са ме задръстили, че почти не мога да дишам. Ставам някъде на петия опит и мъчително се замъквам до нас, където изпивам два алказалцера и после припадам. Да спиш в легло си е съвсем друга работа.
Събуждам се само да хапна и пак си лягам.
На следващия ден ставам рано и отивам да потичам в близкия парк, за да изкарам токсините. Тичам половин час, после тренирам интензивно удари на една макивара, скрита между дърветата, която съм си направил там още като ученик. Прибирам се, вземам душ и пиша есемес до младежите, че ги чакам по обяд в ресторанта на оперативка. Аз се вдигам по-рано, купувам си вестници и отивам да пия кафе под ореха в двора. Спас нещо се мота из кухнята, но аз не му обръщам внимание.