Първо се появява Иво.
- Добър ден, Ивайло - му казвам аз, - искаш ли една биричка?
- Аз не пия, Пешо. Никога повече, това беше - изсумтява Иво.
Към масата се доближава неговата приятелка от оная вечер, за да му вземе поръчката, и той се изчервява и се прави на луд, поръчва си кафе и кола и гледа в земята. Мацката измърморва нещо обидено и аз се скривам зад вестника, като се опитвам да не ми личи, че почти се напикавам от смях. Иво не казва нищо, а придърпва един вестник и се съсредоточава върху него.
Тонката и Мишо пристигат заедно. Тонката си поръчва чай, а Мишо си поръчва две бири, малка ракия и шкембе. Ебати робота. Когато пристигат нещата на всички, аз бутам вестниците настрана и започвам:
- Другари, оня ден празнувахме и не можах много да вляза в детайли по уважителни причини. За вчера да не говорим, цялата банда бяхме нокаут. Та сега ще резюмирам нещата. Повтарям, че с Бобката сме се разбрали и ще имаме закрила от негова страна. Това въобще не означава, че може да се правим на Ал Капоне и да си вършим каквото искаме. Казах ви, че ние ще сме малко по-неконвенционален тип закононарушители...
И тримата кимат разбиращо. Само Мишо малко разваля професионалната атмосфера с постоянното сърбане на шкембето, но това е по-добре, отколкото да пита каквото му хрумне във всеки един момент.
- Това, което не ви казах оня ден, е, че имаме вече посока, към която да насочим вниманието си. Става дума за пазара на дрога в района.
Мишо ме поглежда с красноречив поглед.
- Без хероин, Мишка - уточнявам аз и той кима.
- Сега ще ви очертая като цяло какво мисля по въпроса и каква ми е концепцията. Искам от вас да слушате и ако имате някакви идеи или забележки, да ми ги казвате.
- Такаааа - продължавам. - Първо ще се снабдим с материала. Трева аз имам откъде да взема, а и амфети ще се намерят няколко кила. В тази връзка искам някой да издири наш човек химик, защото аз не се сещам нещо...
Тонката вдига ръка и казва:
- Е, копеле, Минчо, съсед ми е, в БАН бачка бе. Баш химик е. Знаеш го, няколко години по-голям от нас е. Оня ден го виждах и дори му дадох кинти назаем, че нямаше за цигари.
- Супер, искам среща с него. Уреди я и ми се обади.
Тонката вдига палец.
- За тревата ще ходим в прованс. Искам Иво да купи още една кола, за да имаме две.
- Каква искаш? Като предишната ли?
- Да. Нали ти казах - нещо, което не се откроява от другите, нещо обикновено и здраво. Ония да си карат баварците, ние няма да сме като тях. Целта е да живеем като пичове, а не и ние да се превърнем в нещо като тъпаците с ланците, които виждаме всеки ден по трасето.
- Окей, брат. Нямаш ядове.
- Това е точка едно. С нея приключваме въпроса за стоката на тази първа и начална фаза. Това ще ни е един вид тестовото влизане на пазара. Точка две е свързана с дистрибуцията. Бобката каза, че ще ми покаже кои елементи се занимават наоколо и кои са им шефчета. За нас най-важното е тези дилърчета да започнат да бачкат за нас супер рязко, а шефчетата им да заминават, освен ако не искат да ни съдействат и те. С две думи, трябва така сериозно и бързо да ги убедим, та да няма никакво съмнение, че в Квартала и околията има нова власт.
Мишката надига паницата си с шкембе и шумно доизсърбва остатъка. После изпива половин бутилка бира, оригва се и прави гениалната констатация:
- Демек ще има яко кютек, усещам аз - и се усмихва чаровно.
- Еми ще има, да - усмихвам му се аз в отговор. - Пичове, това ще ни е първо появяване пред обществото и трябва да направим представяне, което да се запомни завинаги. Ще има екшън, ще има и циркове.
Понеже сме си изпили кафетата и разните му там безалкохолни, превключваме пак на бира, включително и Иво, който отпива от своята с въздишка на леко отвращение.
- Та пред вас стои следната бойна задача. Искам всеки да си помисли и да каже дали има хора около себе си, които да дръпнем в отбора. Искам доверени хора, които имат качества и им трябват кинти. Помислете си и от утре започваме да събираме екипажа.
- Йо-хо-хо-хо - казва Мишката и поръчва наистина бутилка ром, д’еба и психара. Аз това не мога да го пия, сладко ми е много.
- Няколко думи за йерархията искам да кажа. Аз съм начело, вие сте моите хора, а всички под нас вече ще са бачкаторчета. Като се поразраснат нещата, ще структурираме допълнително, сега още е рано. Нека първо да влезем в час. Аре сега - наздраве за фирмата.