Чукваме се могъщо. След мощна глътка аз продължавам речта си:
- Та ето задачите засега. Иво - кола. Всички - събиране на бойна мощ. Иво, я уреди не една, а още две, три коли направо тези дни, за да имаме после за новите попълнения. Нека се намира още един джип. - Иво кима. - После, когато Иво вземе втората кола, ще ви водя на екскурзия да видите къде съм служил. Опа, забравих химика. Той ми е много важен и трябва да се видим в най-скоро време.
- Няма ядове - казва Тонката, който леко поотебава чая малко по малко тези дни, за да не се цепи от колектива очевидно.
- В общи линии първите задачи са тези. Още нещо само да добавя. Вие оня ден не дойдохте с мен в помещенията зад кръчмата, но там е жестоко. Миме, и ти, другата, на Иво приятелката - Иво се изхилва този път, то вярно си е смешно, - я елате малко.
Мацките доприпкват като особена порода балкански газели с наднормено тегло.
- Кажи, шефе - казва Мимето.
- Викай ми Пешо, Миме, мани ги тия шефосвания. Викай му на Спас шефче.
- Окей, шефе - грейва Мимето и аз се отказвам да й обяснявам.
- Искам да организирате основно почистване на помещенията зад кръчмата. След три дни да са светнали и да са чисти като аптека. Ясно ли е? Вие сте сервитьорки тук, няма да се чанчите, викнете някой да почисти и го пишете като разход в книгите. Да се дръпне от оборота после.
Мимето започва да кима енергично и аз ги отпращам.
- И още нещо. Няма значение дали съм шеф тук, или какъв съм. Оня ден беше инцидент. Вече ще си плащаме всичко като пичове. Така не се прецаква счетоводство и после не фалират кръчми. Отнася се и за Спас. Айде заминавайте да действате. Имате три дни.
Газелите почти спринтират към кухнята. Ще ги видим какво ще измислят.
- За т’ва иде реч, пичове. Трябва ни щаб. Няма да седим само на софра, това е деморализиращо. - Всички се засмиват, защото знаят, че се ебавам. - Ще си направим отзад един офис и една малка зала за спаринги, нещо. Малко железа, лежанка, скрипец, лостове. Малко тепихче, един-два чувала, една макивара за мен. А, к’во ще кажете?
- Супер звучи. Ама къде ще ги съберем тия работи? - Иво Аналитичния пак се проявява.
- Ивак, нямаш идея колко е голямо отзад. Като изчистят, ще видиш. А някой може ли да измисли някакви по-тънки мебели и оборудване.
Тонката кима утвърдително, докато пие бира.
- Аз имам хора в един склад, ще ни измислят всичко с отстъпка. Приятелчета са.
- Перфектно - казвам аз.
Иво се прокашля нещо.
- Да вземем и няколко компютъра. Там нещата се раздвижват много и трябва да сме в час. И аз съм фен на технологиите, но Иво е нашият гуру и за такива неща го слушам много.
- Действай с компютрите, ти ги чаткаш нещата там.
В този момент ми звъни телефонът, счетоводител Игнатов е и пита дали е удобно да дойде. Аз му казвам, че е перфектен моментът, после викам Спас. Той идва и тръгва да сяда, но аз го спирам.
- Ти хубаво сядаш, Спасе, ама сега ще идва счетоводителят ни и ще те помоля да отидеш вътре и да му подготвиш всички документи и да си на негово разположение.
Спас ме поглежда недоверчиво.
- Спасе, трябва да разберем защо такава хубава и голяма кръчма се е прецакала. Не искаме да стане пак така, нали?
Спас само измърморва нещо и тръгва обратно към ресторанта.
- Спасе - виквам му аз и той се обръща, - кажи на Мими да донесе още няколко бири.
През следващите дни тече мощна организационна дейност. Помещенията зад ресторанта стават обитаеми с помощта на група енергични жени с много почистващи препарати и много парцали. Промяната е осезателна и големите стаи буквално светват, когато се смъква мръсотията от капандурите им. Вдигаме се до хората на Тонката и от склада им вземаме бюра, маси, доста столове, а и няколко легла. Отзад има душове и тоалетна, не е проблем да се преспива. Пичовете от склада ни помагат със свой камион и скоро разтоварваме зад ресторанта. През това време Мишката е договорил със собственика на един пофалирал фитнес да му купим малко уреди и тежести на страшна далавера. Позадържаме камиона още малко, мяткаме се до залата на човека и за смешни пари се обзавеждаме с почти цяла зала за щанги, плюс два позакърпени, но здрави чувала от дългите. Ебаси кефа! Бързо разтоварваме железата, за да освободим камиона на момчетата. Спас е застанал подпрян на вратата и ни наблюдава, но не смее много да се обажда, след като счетоводителят му обясни защо е фалирал доста нагледно и му обясни разликите между оборот и печалба, които явно са му убягвали доста време.