- Еми три хиляди изтеглих, за да взема една астричка, ама мислех, че ония педераси, с извинение, ще ми дигнат заплатата, а те я намалиха и ми откраднаха една идея. - Минчо започва леко да заеква от яд.
- Успокой се, Минчо. Ще ти оправим заема още тези дни. Няма повече да се мъчиш в БАН, щом не те ценят, да го лапат.
Минчо зяпва невярващо, после посяга към уискито си, отпива и се задавя. Мишката го потупва по гърба и за малко да му счупи гръбнака.
- Минчо, търсим си химик в нашата фирма. Ще те питам направо, знаем се от сто години все пак. Кажи ми можеш ли да правиш амфетамини? - врязвам се аз директно, защото малко ми е поомръзнало увъртането.
- Имаш предвид алфа-метил-фенил. - започва по химически да се изразява Минчо.
- Да бе, Минчо, ам-фе-та-мини, нали ти казах. Не ме интересува как му викате в БАН. Само ме интересува дали можеш да правиш?
Минчо ме поглежда и кимва.
- Приготвянето на алфа-метил-фенил-етил аминит е елементарно нещо. Мога, естествено, но е незаконно...
- А може ли да ти се стори законно, ако ти плащам десет пъти повече, отколкото сега вземаш, и ти оправя кредита.
На Минчо не му трябва много да разсъждава. Все пак е умен човек, учен. Поглежда ме и се усмихва леко виновно. С тези уши и зъби прилича на някакъв шибан приказен герой и в този момент е направо чаровен.
- За десет пъти повече пари, Пешо, мога да ти сглобя и атомна бомба, ако ми намериш материали.
Започваме да се смеем. Аз махвам на Мимето и поръчвам още пиене. Прегръщам Минчо през рамото и казвам:
- Младежи, да ви представя нашия нов придворен химик. - Минчо се изчерява и става още по-смешен, явно вниманието не му понася добре. Има и такива хора. - Добре дошъл в отбора.
- Ама, Пешо, трябват ми суровини за това, помещение, уреди.
- Не ги мисли тези неща сега, Химико. Напиши един списък и го дай на Тонката, а за помещение не се притеснявай. Ще те заведем тези дни да видиш какво мазе имаме.
Минчо пие още пет уискита, с което общата им бройка нараства на шест, и привечер елегантно се свлича под масата. Явно пиенето не е от силните му страни. Тонката го мята на рамо и го отнася отзад в едната стаичка да дремне на новите легла. Явно този дребен ушат и зъбат химик ще ги сефтоса, а не глутница манекенки, както бяхме планирали, но такъв е животът понякога.
Когато Тонката се връща и сяда, аз ориентирам разговора на вълна човешки ресурси.
- Приятели, какво става с набирането на хора? Действате ли, сетихте ли се за някой читав?
Аз лично съм се разбрал с няколко души от тренировките, от които двама са сигурни и са печени да си ебе майката.
Мишката, който цяла вечер е мълчал, най-накрая проговаря:
- Весо Варела от моята зала каза, че иска да участва. Пешо, ти го знаеш, борил си се с него.
- Ааааа, сещам се. Оня коравия младеж, с който се сдрахме в съблекалнята един път. Сещам се - усмихвам се, - здрава тупаница имаше.
- Баш за него става дума - кимва Мишо и отпива от халбата си, която, подозирам, е пълна с ром.
- Аз не се сещам за никого - казва Иваки, - моите хора от тренировките, които ми бяха по-близки, емигрираха рязко след даскало. На другите им нямам доверие...
- Правилно, копеле. Трябват ни само железни момчета, на които може да се разчита сто процента. Тонка, при теб как е положението?
- Аз имам двама от кикбокса, които са сериозни пичове и се оглеждат за игра. Сега са охрана в един клуб, ама им плащат мизерно и са недоволни.
- Перфектно, банда. Започват да стават нещата малко по малко. Утре ще ходим целия екипаж на разходка в планината и когато се върнем, ще поканим момчетата и ще ги преслушаме. - Паля си цигара и си поръчвам още една бира. - Идеята ми е тези момчета да са ни ударна сила. Аз ще им плащам, а те ще се навъртат около нас и ще са кучета пазачи. Понякога и ще ги насъскваме, естествено. Ще искам да тренират яко, да са в свръхформа, ще им поемем тренировките. Това се отнася и за нас де. Уверявам ви, че няма да ни е работа да седим само на маса и да ходим на партита. Трябва да се готвим за най-лошото още отсега. По-добре в началото да сме готови и нащрек, отколкото някой да ни гепи със свалени гащи и да ни изтрепа като пилци, щото сме били наивни и смотани. Малко по-натам всички тръгваме и на тренировки по стрелба. Не знам вие как сте, ама аз мога да стрелям само с калашник.
- Пешо, брат, не мислиш ли, че една идея в повече параноясваш? - пита Иво.
- Еми не, Ивак, не мисля. Спазвам едно старо правило, на латински е si vis pacem, para bellum. Означава „ако искаш мир, готви се за война“ и аз, копеле, намирам желязна логика в тези думи. Зацепваш ли?
Иво кима. Силно се надявам да разбира какво му говоря, защото това буквално е жизнено важно за нас. Младежите още не виждат картината в мащабите, в които я виждам аз, и оттам идват тези комуникационни разминавания. Нищоооооо, бързо ще влязат в час, защото смятам до няколко дни да стартираме първата фаза на операцията.