- Копелета, тая трева няма да избяга, аре да ходим да ядем.
Мъдрец си е наш Мишо и затова ставаме и се отправяме към лагера ни, като по път събираме яко дърва. После се почваме сериозно около огъня. Аз вадя малко касетофонче на батерии и няколко касети.
- Пичове, какво ви се слуша? Имам „Пърл Джем“ - първия, „Продиджи“ - втория, или ’88 на„Рънинг“?
- Я пускай метъла, гледай на този огън какъв кеф е - казва Иво, който си е върл металяга и не се кефи на моята страст към електрониката.
Пускам касетката и наистина музиката се вписва жестоко с обстановката. Тъкмо се стъмва и огънят започва да хвърля отблясъци по лицата ни. Скоро пържолите са изпечени и ги поливаме обилно с бира. Преяждаме нечовешки, но ни е супер кеф. След това палим по цигара и сменяме питието, аз оставам на водка с бира де, но Мишо подкарва уискито, а Иво и Антон мастиката.
- Пешо, аз си мислех, че става дума за няколко храста канабис, които си засадил - казва Тонката, - ама това е ужасно много коз, братчето ми...
- Верно не е малко - вдига чашата си Мишо, а Иво само се изхилва.
- Еми, приятели, аз някога прекарах бая време тук и доста се позанимавах с тревата, защото нямаше какво да правя. После обаче се уволних и когато се сетих, че тук може да има коз, също не си мислех, че толкова се е разраснал. - И на мен ми става смешно. - То вярно конопът си е бурен, ама чак пък толкова.
Отпивам от бирата с водка и внезапно осъзнавам, че съм се нацепил яко. Тази комбинация винаги е като бомба със закъснител. Добре си, добре си и бууум - не знаеш къде се намираш. Но не се оплаквам де.
- Абе не че е лоша ситуацията - опитвам се да обобщя. - Само трябва да го помисля малко повече как да стане с транспорта. - Усещам се, че и фъфля леко. - Но това ще го мислим утре, сега мисля да поспрем с метъла и да пусна нещо по за душата.
И пускам „Продиджи“ и не след дълго четирима много пияни младежи се гонят по една поляна и прескачат един огън в една планина, чувствайки се многоооо, многоооо добре.
*
Събуждам се от хъркането на Иво, който звучи като персонаж от филм на ужасите, когото тъкмо мъчително колят, д’еба метълчето гадно, и от жегата, защото с Мишката като велики интелектуалци не сме се сетили да опънем кемпа под някое дърво, а сме го забили по средата на поляната на слънце. Изпълзявам от чувала, след това от палатката и се опитвам да се изправя. Получава ми се от първия път, което ме учудва малко. Друго си е да поркаш на чист въздух, ейййй. Виждам, че Мишо и Тони вече са станали и пият кафе. Мишо пие и уиски всъщност. Наистина е като цар на деградацията това момче.
- Мишооооо - провиквам се аз.
- Кажиииии - отговаря ми той.
- Хубавооо ли е уискитооо?
Той се усмихва и налива в една чаша, която слага до себе си. Аз първо се запътвам към близкото дърво и пускам една вода, после отивам при момчетата и сядам до тях. В една кутия има лоясали пържолки и изсъхнал хляб. Супер, по-добра закуска не може да има в този момент. Хапвам малко хляб и го прокарвам с уискито. Отказвам кафето, което ми подава Тонката, понякога просто не ми се пие, и паля първата сутрешна цигара. Почти нямам махмурлук, което е великолепно.
Изяждам една пържола и оставям последната за Иво, който тъкмо се излюпва. Той не се опитва да ходи, а директно допълзява до огнището и задава на глас въпроса, който си задаваме всички:
- Момчета, какво ще правим с толкова много трева?
Отварям си една бира, малко е топла, но става. Трябваше да ги сложим вчера в близкия поток, ама откъде толкова акъл тогава.
- Еми как к’во, Ивак, как к’во? Ще я вземем всичката. Ще я наберем, ще я сложим да се суши тук на слънце, после ще я разфасоваме, ще я набухаме в чували и ще си я занесем в Мордор - казвам аз и изпивам на екс кутийката, защото съм страшно жаден, а ме мързи да ходя до водата.
Иво кимва, претъркулва се по гръб и пали цигара. Тонката се почесва по главата и става.
- А, Пешо, тоя коз дали е силен? Да не се изчанчим сега за някоя шума, а?
- Ще видиш като изсъхне, Тонка, дали е силен - му се усмихвам аз.
Мишката си сипва още едно малко и ме поглежда.
- Копеле, да знаеш, че ше ни се ебе пичката лелина да я съберем тая нива с тия ножички и в тия чувалчета.
- Спокойно, Мишка, ще го измислим. Пък и разправят, че трудът облагородявал.
Мишката си изпива малкото, явно количеството не му допада, и си сипва голямо. Всъщност не е голямо, а двойно, като гледам.
Въобще няма да стане работата с наличните ни средства, си мисля аз, с четири лозарски ножици, каквито сме граждани, а растенията, каквито са по два метра и са на няколко декара, ще ни отнеме някъде един месец, което не е оферта. За транспорта да не говорим. Мислех си да съберем десетина, при късмет - двайсетина кила и да си цепим. Резултатът от армейската ми земеделска авантюра понадхвърли леко и моите очаквания. Отварям си още една бира и си доливам уиски, за да смажа процеса на мисленето. Ейййй, тая търговия с наркотици не е майтап работа.