Та седим си така някъде още половин час, пийваме си и си мълчим. После аз се изправям, протягам се и казвам:
- Аре да ходим към града. Трябва да намерим камион, после ще вземем много чували и нещо за рязане на растения...
- Комбайн, а? - се включва Мишката.
- Да, копеле, пет комбайна ще вземем!
Тръгваме лека-полека надолу към колите. Оставяме кемпа без надзор, но в този пущинак вероятността да срещнеш някого клони към нула. Скоро стигаме до порутената сграда и за голямо мое учудване там е спрял един доста измъчен зил, а откъм постройката се чуват звуци от рязане с флекс. Ситуацията ми става ясна веднага, въпреки че вече не е типична, както беше по мое време, докато служех. Това са крадци на метали. Режат и гепят всичко, което може да бъде прието в пункт за изкупуване на метали - като се започне от пътни знаци, мине се през бронзови паметници и се стигне до железата в една рушаща се сграда. Това е историята на родната ни промишленост - след прехода почти всичко от промишлеността логично затвори, защото Съюзът, като измислена държава, спря да бачка и покрай него изгоря и икономиката на послушната му държава сателит. И както всичко затвори, много гениални пичове без грам дългосрочно мислене разпродадоха всичко за смешни пари и на свой ред новите собственици хванаха и нарязаха де що има завод, шитнаха металите и изчезнаха.
Та спрял си е камионът и до него си седи един едър субект, който пуши. Няма как да не ни види, защото камионът ни е блокирал пътя за излизане на колите, а и не ми дреме. Приближаваме си, пичът си е бая големичък обаче. Когато се доближавам още малко, спирам, човекът също ме е видял и очите му се отварят широко от изумление. Това е бабанката, която вкарах в болница, когато бях новобранец. Ебаси ташака! В този момент пичът започва да се смее гръмогласно.
- Хахахах, софиянче, дека си бре? - засилва се към мен. Аз съм толкова изненадан, че не мога да реагирам, но той, вместо да ме удари, ме прегръща и ме вдига във въздуха. -Ееееееееееееееее, софиянче, колко съм си мислил за тебе, ха-х-ха-х-ха-х-ха-х. Ти си единствениот, който ме е мангерил у живото ми...
Докато ме размята във въздуха, виждам тримата ми приятели, които наблюдават сцената зяпнали.
Бабанката най-накрая ме пуска на земята и започва да ме тупа по гърба така, че очите ми се насълзяват. Здрав е като бик и е много хубаво, че не е злопаметен, защото иначе щеше да стане весело.
- Еййй, колко съм се чудил що стаа с теб, толкова съм искал да изпием по една рачия, ама я се уволних, а теб разбрах, че са те изстреляли тука некъде да ни вардиш от враго... Еййй, как ни събра Г оспод тука у пущиняка - скача в кабината и се появява с половин шише ракия от любимата ми плодова, което ми подава, - пий, пий за срещата.
Аз още съм в шок от реакцията му, но вземам бутилката и опъвам една глътка. Оказвам се прав, това продължава да е най-гадната ракия в Слънчевата система. Паля цигара и вкарвам Дейл Карнеги в действие, като му подавам ръка.
- Тогава не можахме да се запознаем, брато, че бяхме заети нещо. Аз съм Пешо.
Бабанката хваща ръката ми с лапата си и я раздрусва енергично, като продължава да се смее. Май не е много умен, хубавото е, че е дружелюбен.
- Знам я как се казваш, я питох после. Как нема да зная името на единственио пич, дет ме е джустирал у живото.
- А как се казваш те питах?
- Мани как се казвам, сите ми викат Арнолд.
Аз защо ли питах въобще, се чудя? Подавам му обратно бутилката и той изпива стотина грама на една глътка, което с този материал си е постижение.
- Еми, Арнолд, добра среща тогава, пич - махвам на момчетата да се приближат. И те още изглеждат в шок от срещата ми по средата на нищото. - Това са Иво, Мишо и Антон.
- Много ми е приятно да се запознаем - казва като петокласник Арнолд, - я да викна братоците да се запознаят с теб, че наеш ли колко съм им думал за тебе.
Изсвирва мощно с два пръста и от постройката след малко се появяват двама не по-малко едри от Арни момчета. Познайте как се казват?
- Пешо, т’ва са ми братоците. Тоя русолявия му викат всички Долф, а този с изваденото око е Силвестър.
В този момент Мишката не издържа и започва да реве от смях. Малко след това към него се включваме и останалите от нашия отбор. Арнолд, Долф и Силвестър, олеле, майко.