Тримата здравеняци ни се усмихват и учтиво ни изчакват да спрем да цвилим. После Иво оправя нещата, защото отива до едната кола и вади от багажника две бутилки уиски. Подава едната на Долф, другата отваря и се започва едно въртене на бутилки. След лулата на мира това е най-сближаващият хората ритуал.
Сядаме под една сянка, а аз пускам от колата „Хаус ъф Пейн“. Настава идилия, а плановете ни малко се променят. Арнолд с пяна на уста разказва на моите хора за запознанството ни, а Долф и Слай слушат с широки усмивки на широките си лица. Още по-веселото е, че Арни е качил някое и друго килце след армията и изглежда още по-внушителен.
Когато малко се успокояват страстите, аз паля цигара, подавам една на бабанката и го питам:
- Брато, к’во правиш в този пущинак, да те питам?
- К’ во да ти кажа, Пешо, не е от хубаво да обикалям тука чукарите с тая щайга и братоците. Лани затвориха заводо доле у градо и тримата останахме без работа, а имаме жени и деца да раним.
Аз се сещам, че те не са като при нас в Мордор да се занимаваме с университети и други такива глупости. Как излезеш от казармата, директно се започва едно женене, едно яко помпане и едно яко раждане. Арни и Слай имат по две деца, само Долф - едно.
- И си еба капаците, нема пари за леб, а децата реват ли, реват и от немотия почнахме да гепим. Я малко железа да тафнем, я някоя нива да изтарашим, ама едвам връзвам двата края...
Поглеждам към Мишо, който седи до нас и ни слуша. Иво, Тонката, Долф и Слай са вече на фаза, в която си разправят вицове и не ни обръщат внимание. Мишо кимва и двамата се заглеждаме в камиона. Мдааааа.
- Арни, колко пари ще изкарате днес от т’ва желязо?
- Еми ако имам късмет, некъде сто-сто и пеесет лева.
Аз бъркам в джоба си и му отброявам триста кинта. Подавам му ги и той ме поглежда въпросително.
- Вземай, вземай. Това е за теб. Няма да се занимаваш с железа повече. Нали каза, че си търсиш работа.
- Така е, така е, търсим си работа. Нещо сигурно ако е, и човек съм готов да утепам, че ми писна да мизерувам и да се занимавам с кокошкарски глупости.
- А готов ли си да дойдеш с мен в Мордор? Ще работиш за мен, ще ти наема квартира и ще ти плащам доволно. - Подавам му бутилката, той я взема, но не отпива, а ме поглежда с някаква тревога.
- Ама, Пешо, т’ва с работата добре, готово, ама и братоците трябва да уредиш нещо, щото ний се не делим.
Аз му се усмихвам.
- Арнолд, приятелю, офертата важи за трима ви. - После, колкото и да съм бърз, колкото и да съм нинджа, не успявам да избягам и пак се озовавам във въздуха, но този път вече ме размятат трима души. Моите приятели още малко и ще се насерат от смях. Много смешно, много смешно...
Когато ме пускат, ми отнема една минута да се поокопитя и после невинно питам: - Арнолд, а като спомена ниви, можеш ли да косиш?
- Е па как, е ги двете коси у каросерията. Не се знае кое кога ше изникне.
После всичко става и се нарежда много лесно. Аз и Мишо се качваме с трите горили до плантацията, а Иваки и Тонката се мятат на джипарата и отиват да вземат още малко провизии, алкохол и много чували, което е основната им цел.
Докато се върнат, Долф и Слай са окосили половината поляна. Движат се като машини. Ние през това време с Арнолд си говорим. Като гледа марихуаната недоверчиво, той коментира: - Абе я чувах, че гръститу, така му викаме у наше село на този бурен, нещо се търсело по градо, ама не ми стана мноо ясно оти на некой му требе тоа жмел...
След няколко часа двете екшън звезди са окосили всичко и аз им казвам да разстелят растенията равномерно да съхнат. Иво и Антон също са герои, защото са донесли индустриално количество бири (освен чували) и този път ги нареждаме в едно вирче до реката да мръзнат. Дърпаме и палатките малко по-натам, за да можем да се наспим на сянка на следващия ден.
После, естествено, като след тежък земеделски ден се пали огън и започват да се пекат мръвки на огромни шишове, които Долф сглобява като фокусник за норматив. Вземам от плика ми с касетки първия албум на „Сайпръс Хил“, защото ми се струва, че супер яко пасва на обстановката. Изпиваме огромно количество бира и мастика тази вечер и на следващата сутрин спим като пичове под дебелата сянка, докато тревата ми съхне на поляната под лъчите на силното слънце. Ставам по обяд и отивам да видя какво става с реколтата. Ще й трябва още един ден с този планински пек. Отивам до близката рекичка, събличам се гол и се бухвам в едно вирче. Водата е леденостудена и прогонва съня по-добре от всяко кафе. После освежен отивам до кемпа и виждам милата картинка как тримата от Холивуд и тримата мои са седнали отново около разпаления огън и пекат нова серия огромни шашлици, потънали в сладки приказки. Вземам си бира и сядам до тях.