- Пичове, както гледам, утре следобед тревата ще е изсъхнала. После новите ни колеги ще имат задачата да разфасоват стоката и да я напълнят в чували. Ясен ли съм? - поглеждам към тримата.
- Да, началство - казват почти в хор братята.
- Добре, това е хубаво - отпускам се назад и се зазяпвам в короните на дърветата над мен.
Изкарваме деня в преяждане, препиване и спане. На касетофона му свършват батериите, но на никого не му пука. Чувството да си на палатка сред природата е несравнимо и независимо че сме със специална мисия в тази планина, не мога да отрека, че се спукваме от кеф като малки деца.
Вечерта програмата от предишната се повтаря едно към едно и успяваме да изпием всичката мастика и уискито. За следващия ден си оставяме петнайсетина бири за ободряване.
Когато ставам на другата сутрин, екипажът още спи. Аз решавам да се разходя по старите пътеки. Наливам си вода в една пластмасова бутилка, вземам си кутия цигари и единия пистолет. Събуждам Мишо и му казвам, че ще се кача до границата да разгледам. Той измънква нещо в просъница и пак заспива. Тръгвам покрай реката и след около половин час стигам до познат път. Хващам го и след два часа яко ходене стигам догоре. Всичко си е същото - планина, висока колкото Витоша, но няма невероятната гледка към Мордор и неговия похлупак от смог. Сядам на един камък и се наслаждавам на гледката на Рила и Пирин. Страшна красота. Оставам горе около час и после бавно тръгвам по една друга позната пътека. За по-пряко съкращавам пътя и минавам между дърветата, като спазвам основното граничарско правило никога да не се забивам в деретата. В един момент се озовавам на голяма просека в гората и спирам на място. Явно и оттук съм минавал като войник, защото тази поляна е по-голяма от предишната и пак е залята от море канабис. Май на тримата от Холивуд им се отвори още земеделско бачкане.
След петнайсетина минути стигам до кемпа, който е празен. Отивам до плантация номер едно и заварвам как и шестимата много организирано пълнят чувалите с коз. Сядам и ги наблюдавам, без да им се обадя.
Някъде късния следобед реколтата е прибрана. Това са стотина чувала коз, съдържащи предимно глави, които, само да отбележа, имат отровно лилаво-зелен цвят. Арнолд намира някакъв прикрит псевдопът и прекарва камиона относително близо до нивичката. Натоварваме за нула време.
- Пичове. Сега да ви кажа каква е програмата. Долф и Силвестър ще дойдат с мен да им покажа другата нива, за да я окосят и да оставят тревата да се суши. Ако сте уморени, може и утре, нямаме зор. После ние с двете коли и Арнолд тръгваме към Мордор. Там разтоварваме, Арнолд спи и после се връща тук да ви помага и да натоварите стоката, когато изсъхне. После идвате и тримата при мен. Ясно ли е?
Ясно е и двамата братя ме следват до другата марихуанена поляна. Оставяме им всичките си цигари, храна, палатките, чувалите и тръгваме. Днес няма да бачкат, няма смисъл, защото след час, час и нещо ще започне да се стъмва.
Преди да потеглим за Мордор, дърпам Арни и му казвам:
- Арнолд, слушай сега, пич, ти пътуваш отделно с камиона и стоката. Ние сме с колите и ще се мотаме около теб. Ако те спрат куки и видят какво имаш в каросерията, ще те приберат.
Арнолд кима и пали цигара.
- Искам да не се коркаш, ако това се случи. Искам само да си трайкаш, а за всичко друго ще се погрижа аз.
- Няма ядове, бате Пешо. Аз ти вярвам за всичко. Може ли само да звънна на жената, да не ме мисли, а и да каже на жените на братоците, че имаме работа?
- Много ясно, че може, Арни. Само че малко по-надолу, тук няма обхват. А като дойде и вторият камион, ще ви взема и на тримата по един джиесем.
Пак не се усещам и се озовавам във въздуха в ръцете на сто и петдесет килограмовия ми нов приятел, а шест часа по-късно разтоварваме камиона в помещенията зад ресторанта. На масата в офиса ни е оставен малък син сак, на който е закачена бележка, че е от Бобката. Отварям го и вътре има шест пакета с бял прах. Още нямаме кантар, но по-късно се оказва, че в този момент съм разполагал със скромните шест килограма амфетамини и скромните тон и двеста кила марихуана.
Глава 6
Особености на националната търговия с наркотици - част 2
Има само един тактически принцип, който не подлежи на изменение — да използваш всички налични средства, за да нанесеш максимално количество наранявания, вреди и разрушения на враговете си за минимално количество време.