Мимето носи бирите. Казваме си наздраве. И шестимата изглеждат идеални. Жоро, Спас и Митака ги знам от доста време. И тримата са много добри и опитни бойци. Варела е брадясал, набит, як младеж с остригана глава и ми е ясен. Печен е. Кикбоксерчетата ми бяха непознати допреди малко, обаче си изглеждат като изверги и двамата - яко татуировки и обеци. Единият е с тениска на „Слейър“, което за мен е хубав знак. Разпределям ги удачно според мен, защото на тази база ще започна да градя структурата. Всяка двойка е закачена не към този, който ги е довел, за да е им е по-лесно на моите да дават заповеди. По-трудно е да командваш близки. Иначе двойките са интересни - Мишо има екип от каратека и кикбоксьор, Иво - самбо и карате, а Тони е като Мишо.
Бъркам в джоба си и вадя шест плика, които съм подготвил от по-рано. Във всеки плик има по петстотин кинта - малко да глътнат въздух момчетата. Знам какво им е. Раздавам им пликовете и когато ги отварят и виждат съдържанието им, лицата им направо грейват.
Скоро са си изпили бирите и аз им казвам:
- Айде сега, момчета, първа задача. Елате с мен до офиса да ви покажа нещо. - Тръгвам към офиса и преди това казвам на Иво: - Ивак, вземи колата и отиди да купиш петнайсетина яки фенера отнякъде. Нали се сещаш за какво са ни.
- Сещам се, много ясно - казва Иво. - Ама знаеш ли какво си мисля, дали да не взема и няколко челника? Нали се сещаш, като ония на миньорите.
- Ееееее, да бе, вземи и такива десет-петнайсет. Нека имаме.
- Тръгвам - казва той, а аз, последван от новите попълнения, Мишо и Тонката, влизам в склада, който смърди десет пъти по-силно отпреди.
Сядам на едното бюро и посочвам капака на пода и чувалите с трева.
- Вдигате този капак и вкарвате тези чували вътре. Това е задача номер едно. Задача номер две - когато Иво донесе фенерите и челниците, искам от вас шестимата да си вземете светлина, един кози крак, листове и химикалки и да направите карта на подземията. Кое докъде стига, откъде се влиза и излиза, какви помещения има. Задача номер три - сега ще звънна на Иво да вземе много катинари и някакъв кантар или везна. Катинарите са свързани със задача две - където минете и строшите катинар, ще слагате наш. Измислете и начин да се знае кой за къде е. Кантарът е за задача три - искам да хванете чувалите с тревата и да направите различни разфасовки - като започнете от петдесетграмови и стигнете до кило. Това е. Отговорник по задачите е Антон, той остава с вас да ви контролира. Аз и Михаил отиваме да се занимаваме със следващата фаза на проекта. Аре, Мишка, имаме среща с братчед ти след половин час. Ще ни води на разходка.
Паля една цигара и поглеждам към новите ми войници. Те не се бавят, а започват да действат. Обръщам се и с Мишо изчезваме да огледаме типчетата, които се занимават с дрогата в нашия Квартал и околните райони. Отиваме до срещата, която е до Районното, и вземаме Бобката, който сяда отзад. Той си е нахлупил една бейзболна шапка и е с големи тъмни очила. Тупва братовчед си по рамото и казва:
- Братчед, карай към улицата до техникума. Ще ви покажа къде живее келешчето, което разпределя материала за махалата. На него се отчитат всички местни дилъри.
Идеално, точно той ми трябва. Имам големи планове за него и за колегите му.
Паркираме пред едно квартално кафе, излизаме от колата и сядаме на пластмасовите столчета. Мишката влиза и купува три кафета и три коли. Палим цигари и Бобката ми шепне с усмивка, все едно ми казва нещо смешно:
- Къщата до кестена със зелената ограда. Преди около година я купи копеленцето гадно. После си взе и мерцедес, бял, а преди това караше една потрошена жигула.
Супертъпанар селски е, ама не можем да го хванем за нищо. Три пъти сме го тарашили, у тях е чисто. Има само купища пари, но като го приберем, след няколко часа излиза. Цака за адвокати като поп, ама на нас ни се опъва, така че ти ми идваш дюшеш, Петре.
- Какво искаш да кажеш?
- Искам да кажа, че освен кеша ми в пликовете трябва да се погрижим и за моята кариера. Искам така да го измислиш, че хем ти да му вземеш територията, хем аз после да го гепя.
Замислям се малко и не виждам потенциални проблеми в това. Колкото по-силен става Боби, толкова по-добре ще съм и аз.
- Нямаш грижи, Боби. Ще ти го поднеса на тепсия.
- Супер, братле. Измисли го готино, ти си умно момче. На мен са ми вързани ръцете, ама ти можеш да играеш без правила.