- Така е, Бобка. - Обръщам се към Мишо: - Мишка, хвани Минчо, като ходите да пазарувате неговите неща утре, да намери и едно шише хлороформ отнякъде.
- Окей, брат. Ние сме се разбрали да ходим на пазар утре сутринта. Цял списък е направил и нищо не разбирам.
- Боли те фара. Нали той разбира. Ако са много нещата, вземи двете коли. Нека някое от твоите нови момчета да ти помага.
Бобката поглежда с интерес.
- Нови хора ли си взел?
- Да. И то общо девет - усмихвам му се аз. - Ще те запозная тия дни, като свърши екшънът. Ти трябва да ги познаваш и да ги различаваш като членове на моя екипаж.
Боби вдига палец и в този момент ми смигва и накланя глава към къщата със зелената ограда, където е настанало раздвижване. Поглеждам внимателно и виждам как от гаража на старата къща излиза белият мерцедес. Какво клише - бял мерцедес те преследва на майка ти у путката! Една маймуна излиза от колата и отваря портата на оградата, за да мине мерджанът, после затваря след него и се качва отпред до колегата си. Отзад не се вижда нищо, защото прозорците са затъмнени.
- Мишо, айде да се поразходим след тези младежи.
Ставаме и се качваме в колата. Бобката тръгва да става, но аз го спирам. Той зацепва и кимва. Разбрал е, че съм решил да действаме веднага.
Качвам се до Мишо и потегляме бързо. Догонваме ги скоро и започваме да ги следваме. Има яко трафик и това не е проблем.
- Имаме ли оръжие? - питам.
- Зигзауерът е в мен.
- Това е хубаво - ухилвам се аз, - защото аз съм само с един нож. Мислех си днес само да разгледаме, но в следващия момент си рекох защо, по дяволите, трябва да го чакаме тоя боклук, а не го приберем още сега. Ако с теб не можем да се оправим с трима пипонкьовци, по-добре да си търсим друго бачкане.
Мерцедесът кара още десетина минути и спира пред стадиона, където се намира най-лъскавата и модерна фитнес зала в Мордор. Дупетата сигурно си мислят, че ако са по-джиджани уредите, мускули се правят по-лесно. Тъпаци, ей ти я залата в Квартала под носа, къде ходиш в центъра, гъзар нещастен.
Хубавото на този фитнес е, че паркингът му е на страшно закътано място. Караме бавно след мерджана и когато те завиват зад стадиона и се насочват към редицата коли, паркирали на сянка под колоните, аз казвам на Мишо: - Чукни ги леко и после само стой в готовност за действие. Прибери пистолета, само ако се закучи работата, ги запукай.
Мишо веднага с широка усмивка на лице изпълнява каквото съм му казал и леко шибва мерцедеса отзад. Ония набиват рязко спирачки и едната маймуна изскача отвътре като човече на пружинка.
- Еййй са ти ибах мамата у волво, кой ши блъскаш бее, малоумник смотааан. - Направо му излиза пяна от устата.
Аз също излизам, заобикалям колата и започвам цирка.
- Шефе, не се коси, не беше нарочно. Колегата е зелен шофьор - заобикалям колата ни и започвам уж да се вайкам.
Маймуната явно не ме смята за опасен и се навежда да огледа мерцедеса, който само леко е поожулен. Пичът е типично анаболно лайно с напомпани бицепси и дебел, пъпчив врат. Другият, който бавно излиза от колата, му е като двойник. Мишо също излиза и драматично се хваща за главата.
- Аууу, аууу, какво направих. Съжалявам, господа, спирачката нещо отказа... - започва да плаче наистина психопатът, все едно е от ВИТИЗ - само не ме бийййтеее... моляяяя...
Аз се опитвам да не се разсмея на драматичното изпълнение на Михаил, когато от задната врата на мерджана излиза моята цел. Изглежда ужасно - има лице на плъх, то и затова прякорът му е Плъха, сложил си е четири кила гел и на всичкото отгоре е с розова тениска и бял панталон. Вживял се е нещо. Влязъл е в образ. Не отделям време да го разглеждам повече, защото после ще имам много. Рязко се изстрелвам покрай мутра номер едно и набивам такова маваши в тиквата на Плъха, че пичът дава откат два метра, преди да се препарира. И звукът при контакта на крака ми с главата му е доста впечатляващ. За този шут Ван Дам би ми стиснал ръката. През това време Мишо не е седял, без да действа, а с дръжката на пистолета е праснал шофьорчето така, че когато се обръщам, за малко не се спъвам в безжизненото му туловище. Третият пич е зяпнал изненадано, но се окопитва похвално бързо и се засилва към мен. Мишо му прави такава подсечка, че тъпакът се забива директно в краката ми, където аз го фалцирам технично в слепоочието, но се оказва здраво копелето и опитва да се надигне. Сега опитвам с боц на същото място и този път успявам. Резултатът е три на нула за нас.
Мишо се усмихва, поглежда ме, вдига позьорски пистолета си като Джеймс Бонд и стъпва върху първия културяга, позирайки като ловец. После задава доста логичен и основателен въпрос: