- Тонка, след един час започвай да водиш дилърчетата.
Бобката става и тръгва с него. Той само ще води моите до явките на дилърчетата, а те ще ги хващат и ще ми ги носят в склада, където имам да им изнеса малко представление.
Аз си допивам кафето и влизам в офиса, въртейки ключовете от белия мерцедес.
- Пичове, дайте да ходим към склада. Ще се придвижим на два курса, че са ни малко кът колите, но това е бял кахър. Хванете едната маймуна да я натоварим в багажника, а на втория курс ще вземем другите двама. Аре действие.
Варела и Павката извличат тялото на единия тапир. Вратата на офиса е зад ресторанта и едни храсти скриват изгледа към нея, така че не се крием много-много какво правим.
Мишо, Иво и Спас остават да чакат. Подкарвам колата и след десет минути паркирам в самия склад, защото Тонката е оставил голямата желязна врата отворена. Слизам и паля цигара, докато момчетата извадят бодигардчето от багажника. Когато го слагат на земята, аз отивам и клякам до него. Очите са му плътно вързани, а тиквата му е прилично подута, цялото му лице е в съсирена кръв. Това не ми допада, защото не се получава достатъчно драматичен ефект. Прясната кръв седи къде-къде по-добре и затова аз се пресягам и с рязък ляв прав му разбивам носа отново. Мутрата изпъшква и от носа му шурва струя кръв с прекрасен и свеж червен цвят. Ха така. После се качвам в колата и отивам да взема другите и товара. Не трябва да забравям и хлороформа, той ще ми трябва много за фаза две.
След още двайсет минути вече сме готови за цирка. И другата горила на Плъха е цялата в кръв и лежи в безсъзнание на пода. Плъха съм го сложил на един стол да седи вързан и му лисвам една кофа вода в лицето. От прясно разбития му нос тече обилно кръв, така че няма проблеми - ефектът не се губи.
- Ей, боклук, чуваш ли ме? - навеждам се аз и му говоря в ухото.
- Чувам, чувам - гласът му звучи странно през счупените зъби и подутите устни, но това е положението, - моля те, бате, не знам кой си, ама ме пусни, к’вото искаш ша направа, само ме пусни, не ме убивай.
- Млъквай, парцал. Ще говориш само като ти кажа - забивам му един задвратник. - Сега траеш, а като ти дам знак, ще кажеш само две изречения..
- Каквото кажеш ше кажа, батко, само не ме убивай.
Баааам. Този път не е задвратник, а тупаник.
- Мълчи бе, гнидо. Слушай сега какво трябва да кажеш. Трябва да кажеш това: „Аз излизам от бизнеса. Вече работите за него“. Това е, разбираш ли?
- Да, да, да... Аз се махам от бизнеса, вече работите за него. Слушам.
- Добре, а сега млъквай и като ти кажа на ухото „Говори“, ти казваш това и имаш шанс да оцелееш евентуално.
Той обаче се опитва да говори и аз му доразмазвам носа с още един прав, като внимавам да не се изцапам с кръв, че понякога плиска.
Чува се шум от двигател на кола и волвото и джипът влизат в склада. От колата слизат моите хора и още трима пичове, които биват посрещнати от Варела, който държи калашника в ръка и само им посочва земята и изръмжава:
- Лягайте долу.
Пичовете лягат.
- Ръцете на главата.
Пичовете си слагат ръцете на главата.
Двете коли потеглят обратно на лов за дилъри, а Варела застава зад легналите момчета.
Аз си паля цигара и сядам на един стол до Плъха, който издава някакъв странен звук, но аз не го удрям, защото не ми се занимава повече. Спас и Павел седят от двете страни на вратата с извадени пистолети в ръка. Мишката си подсвирква нещо и чете вестник, а Иво рови в някакъв стар сандък с части.
След още четири курса в прахта на пода на склада се търкаля истинското сърце на наркотърговията в Квартала и съседните райони. Четиринайсет пича, над които зорко бди Варела с присвити очи и автомата в ръце.
Правя знак на Мишо и Иво и те, според уговорката ни отпреди, започват да раздават шутове на двете горили, които започват да стенат. Под акомпанимента на тези стонове аз пък започвам своето обръщение към дистрибуторите на незаконни субстанции:
- Ставайте, момчета. - Те плахо се надигат и определено изглеждат уплашени. - Имам една добра новина и още една добра новина. С коя да започна?
След известно мълчание един пич с шапка с обърната назад козирка и хитри очи се включва:
- Дай първо добрата - опитва се да се усмихне, но в присъствието на Варела зад него явно му е малко трудно.
Аз се ухилвам и прошепвам в ухото на Плъха:
- Говори сега, парцал.
Парцалът звучи почти като чавдарче, което рецитира стихотворение:
- Аз излизам от бизнеса, вече работите за него. - И после се пречупва и започва да се моли: - Моля те, моляааааа те, ни ме ууубивввайййй, батеее...