Не продължава да пищи дълго, защото му набивам такъв шут, че прави задно кълбо със стола, за който е вързан. Плисва кръв и няколко едри капки падат върху ризата на Мишо, който не мигва.
- Еми, пичове, това е първата добра новина. Вече не работите за този лигльо. Има нов шериф в Квартала. Ясно ли е?
Младежите се счупват от рефлекси и започват да кимат и да казват „Да, да“.
- Добрееее - започвам да се разхождам пред тях, като ги гледам в очите. - Другата добра новина е, както вече се сещате, че започвате да бачкате за мен. Има ли въпроси?
Сто процента имат куп въпроси, но нямат топките да ги зададат.
- Момчета, няма да ви говоря много. Това е само първа среща. Оттук нататък ще общувате с тези трима мои другари - соча Иво, Тонката и Мишо, - те ще се занимават с вас -снабдяване, отчитане, структура, оптимизация. Те ще се занимават с вас и ако нещо решите да джиткате соло, което силно не ви препоръчвам, защото при първа издънка ще има сериозни глоби и щети, а при втора директно ще ви пращам на разходка в ада. Ясно ли е?
Кимат като машинки. Ще видим колко са разбрали скоро.
- Драго, запиши телефоните на младежите и им вземи адреси, ЕГН-та, всичко да им знаем. Геш, в багажника на волвото има едни пликове от по кило коз. Раздай ги на момчетата - пичовете невярващо вземат пликовете. - Това, момчета, е един вид жест на добра воля от мен към вас. Пък и да видите стоката ми какво чудо е. Стига сте продавали
шума на народа.
Младежът с хитрите очички отваря плика си и почти си вкарва главата вътре. После ме поглежда и се ухилва от ухо до ухо.
- Шефе, не ти знам името, ама след това подаръче - вдига плика с коза - имам чувството, че с теб ще бачкаме добре.
Аз му се усмихвам.
- Докато си точен с мен, и аз ще съм точен с теб. Целта е всички да сме добре. Аз как се казвам теб не те ебе иначе. Ще общуваш с някой от моите капитани, те ще се свържат с теб още тия дни за по-сериозна среща, където ще се разберете кое, колко и какво. Иначе на нас ни викай „Звеното“ - в момента го измислих, но страшно ме кефи как звучи.
- „Звеното“, окей, шефе, благодарско. Ше чакам включване с нетърпение, това, като го подуших, и ми вдъхна сериозен оптимизъм...
Аз не му отговарям повече, а се обръщам и отивам при Спас и Павел.
- Имам специална задача за вас. - Подавам им ключовете за мерцедеса. - В багажника има парцали и бутилка хлороформ - искам да се вдигнете до Оркската махала и много внимателно да намерите някъде, където си играят деца, и да ми хванете две-три...
- Момичета, момчета? - пита Спас, без да задава излишни въпроси, което много ми допада.
- Няма значение. Гледай да са малки, някъде пет-шестгодишни. И гледайте да го направите бързо, защото, ако команчите ви гепят, няма кой да ви спасява после. Някъде по-настрани, действате с хлороформа и ги носите тука. Подмамете ги с нещо - пари, бонбони.
- Считай го за направено - казва Павел, палят мерджана и потеглят.
През това време Варела е събрал координатите на дилърчетата и ги изпраща да си ходят. Аз започвам да подготвям декора за фаза две. Ще използваме задната стаичка, където има две стари легла с увиснали пружини и мръсни матраци. Викам Митко и Драго.
- Митак, Драго, малко гадна задачка ви се пада, ама някой трябва да я свърши. Искам да съблечете тия мутрета голи.
Митко ме поглежда странно, но аз само се усмихвам и му махвам да действа. Съчувствам им, но това е положението. Мишо идва до мен, пали цигара и казва:
- Ще ме осветлиш ли какво си наумил, шантави ми приятелю?
Иво също се доближава и се включва:
- Какво си намислил верно?
- Еми, пичове, искам да убием с един куршум два заека. Хем да се справим с тази отрепка, хем да помогнем на Боби да дръпне в службата, като направи хубав арест, който ще му е голяма червена точка в досието. А другото са само подробности от пейзажа за по-голям драматизъм.
Митака и Драго са приключили с нелеката си задача.
- Вкарайте ги в стаичката и ги сложете в леглата. Едната горила на едното сам, на другото - Плъха и другия бастун. Варел, отиди до багажника и извади още пет плика трева по кило и ги сложи на масата вътре.
Тъкмо когато композицията е готова, идва мерджана. Спас отваря багажника и заедно с Павел вадят две малки спящи оркчета от него. Явно хлороформът върши работа.
- Пешо, извинявай, ама само две уловихме. Другите си играеха много близо до къщите и можеше да стане някоя инфекция. Нали знаеш орките какви са на своя територия, там дори полиция не смее да стъпва от сто години и си правят каквото поискат.