- Няма ядове, Спасе. И две стигат. Сега ги занеси в стаичката и им свали дрехите.
Спас зяпва невярващо, но аз не губя време да му обяснявам подробности за плана ми.
- И когато ги съблечеш, едното го сложи в едното легло при тоя, а другото - в другото, между Плъхчето и другия глиган.
След пет минутки всичко е готово. Качваме се в колите, аз вземам все пак мерцедеса, на Плъха няма да му трябва известно време. Звъня на Боби.
- Боби, ти си на ход. Ние свършихме работа, сега е твоят звезден час.
След две минути се разминаваме с три патрулки с включени буркани, които ни подминават с бясна скорост.
На следващия ден съм създал материал за първата страница на повечето вестници. „Отвлечените от организирана банда педофили деца - спасени“, „Лицето П. Л. и двама други криминалнопроявени са арестувани за разпространение на наркотици, отвличане и блудство с малолетни“ и любимото ми: „Педофили наркомани заловени по време на оргия“. Имам чувството, че този младеж, колкото и добри адвокати да има, няма да излезе скоро на свобода, и се оказвам прав. Ако бяха само наркотиците, пичът щеше да е навън още на следващия ден, обаче моментът с педофилията „леко“ му утежнява положението, което беше и моята крайна цел. След няколко месеца Плъха получи петнайсетгодишна присъда, а мутрите му - две по седем и половина. А както всички знаем, на педофилите им е страшен купон в панделата.
И ето така за един ден аз се оказвам практически без конкуренция в този край на Мордор. Поредното доказателство на максимата, че веселите деца ги обича Съдбата.
Можеше да седя и още да разсъждавам как да се справя с Плъха, но вместо да се колебая, реших да действам веднага и инстинктът ми не ме подведе. Това обаче не означава, че съм свалил гарда. Вместо да се нацепим като донски казаци, аз не позволявам на вечеря след екшъна да се пие и просто хапваме, за да сме трезви и нащрек. После всички оставаме заедно в офиса и цяла нощ играем карти и гледаме тъпи документални филми по малкия телевизор, който сме гепили от стаичката на Спас. Опасявам се от някаква ответна реакция, опасявам се, че Бобката не ми е дал правилна информация и че Плъха е бачкал за някоя сила, която сега ще ми се стовари на главата с цялата си мощ. Нищо такова не се случва.
От скука с Иво хващаме фенерчетата, защото нещо не ни се спи, и отиваме да разгледаме прясно картографираните територии на бомбоубежището. Тревата е складирана в една голяма зала, която се намира близо до помещението под офиса. По-натам тунелът се разклонява на три. Левият и десният ръкав водят до изходи в Квартала, това младежите са установили лесно, за средния тунел още не остава време, защото е доста дълъг. Изходът на левия тунел се намира в мазето на един висок блок, на стотина метра от ресторанта, а на десния е затрупан под една полусрутена къща. Всички врати вече са заключени с наши катинари. Най-забавно обаче е в стаята, която се намира до склада с тревата. Там помогнахме на Минчо Химика да си занесе нещата и суровините, които поръча. Прекарахме му ток, сложихме няколко маси, а в ъгъла оправихме един кран за вода, после го оставихме да си играе със свръхголемия конструктор „Млад химик“ на воля.
После с Иво най-накрая ни се доспа и легнахме за няколко часа.
Събуждам се някъде ранен следобед. Тъкмо се разсънвам и се протягам на леглото в офиса, когато ми звъни Боби.
- Здрасти, Пешо.
- Здрасти, Бобка - когато съм спал само няколко часа, се чувствам рядко тъп.
- Вчера се получи страхотно. Шефът вече ми каза, че ми се готви повишение в чин. Евала за цирка, голем си - смее се в слушалката. - Знаех си аз, че от всички тия книги, дето ги кълвеше като малък, нещо ти е влязло в главата.
Паля цигара и измучавам нещо в отговор.
- Аз за друго ти звъня, после на маса ще си говорим за тази първа, не последна, надявам се, победа - продължава Боби. - Първо, пуснал съм мои момчета да наблюдават контингента и да се ослушват. Засега няма никакво раздвижване, което е хубав сигнал.
Ако имаше някакви настроения срещу теб, вече щеше да има екшън, щото тия немат акъл да чакат. И второ - вдигни се и претарашете къщата на глупака днес. Може да има нещо интересно. Аз съм задържал експертите за утре.
- Окей. Благодаря и аз, Бобка, за съдействието. - Затварям, защото още не мога да говоря. Много ми се пие кафе.
Отивам в градината и заварвам цялата бригада да пият кафета, коли и сокове под ореха, като гледат жадно как Мимето носи потни халби бира и чаши мастика на клиентите на заведението. Става ми смешно. Я да разпуснем, пък да става каквото ще.
- Ха добро утро, момчета. - Часът е вече към три следобед, но за мен утро е, когато се събуждам.