- Добро утро, Пешо - отговарят момчетата.
- Миме, ела тука. Бързо, бързо. - Мимето доприпква. - Донеси бири за всички, бутилки ракия и готвачът да направи два легена шопска салата.
Екипажът бурно приветства думите ми. Аз пак паля цигара и се сещам за думите на Бобката за къщата на Плъха.
- Я Спас и Варела да вземат една кола и да отидат до къщата на Плъха. Да се претараши основно. Искам всички скъпи неща, пари и едно важно нещо - ако видите тефтери, тетрадки със записки в нещата му, ми ги донесете. Мишо ще ви обясни как да стигнете.
Пичовете стават. Варела ме поглежда все едно виновно, но с лека усмивка.
- Шефе, може ли да взема мерцедеса?
- Разбира се, вземай каквото искаш.
Връщат се относително бързо. Още не сме си допили втората ракия. Носят един сак пари, които са намерили върху някакъв гардероб, торба ланци и най-важното - два омазнени тефтера. Разлиствам ги и те са почти запълнени с грозен, разкривен почерк. Прекрасно, бакалските тефтери на Плъха със сметките му и телефоните. Това може да се окаже ценно, но ще го чета утре. Днес имам мисия. Сипвам си пак от бисерната ракия, наливам си айрян от каната и се заглеждам в момчетата. Всички се усмихват и си говорят, все едно вчера сме били на парти. Идеално, екипът започва да работи. В този момент някой ме тупа по рамото. Обръщам се и виждам Минчо, който ме гледа с кръвясали очи.
- Кажи, Минчо, какво става. Сядай да пием ракия.
- Ще седна, Пешо, ще седна. - Минчо се пресяга и взема една цигара от моите. После слага една малка кутийка пред мен. - Само първо пробвай това, че аз формулата я знам, ама такива лайна не съм пипал и не знам дали става, или не...
Отварям кутията и тя е пълна с кристален бял прах. Ебаси пича, ако е успял за няколко часа да сготви материал. Бъркам в джоба си и вадя ключовете от апартамента. Загребвам от кутийката с върха на ключа и шмъркам. Бааааааааам, след една секунда сърцето ми започва да тупа с двеста в минута, а кожата на лицето ми се опъва. Мнооооого добре!
Вземам една чаша и сипвам на Минчо ракия. Ръката ми трепери, всъщност май треперя целият. Целувам Минчо по челото и надигам чаша към неговата.
- Определено си успял, копеле, определено. Повече от успял си. Не съм пипал толкова силен материал никога. Колко може да ми направиш от това?
Минчо се усмихва скромно.
- Еми, Пешо, мога да ти правя колкото искаш. Не е голяма философия. Само ми трябват суровини.
Аз подавам кутийката на Мишо, който веднага опъва и той един ключ. Виждам как лицето му почервенява, а зениците му стават широки като на извънземно. Той се усмихва и вдига одобрително палец. После подава кутийката на Варела. Аз през това време бъркам в сака с парите до мен и вадя една пачка долари. Не я броя, а я подавам на Минчо.
- Това ти е бонус, професоре. - Как му лепва тази титла! - Продължавай така и ще има още много.
Минчо поглежда пачката, едвам я прибира в джоба на тесните си дънки „Пирамид“, изпива ракията си на екс и става.
- Еми аз да ходя да поработя още малко тогава - усмихва се и тръгва към подземието си, а ние се връщаме към пиенето на ракия.
Не си спомням много как съм се прибрал, но помня, че с Мишо изперкахме такова количество от кутийката мостра, че накрая можехме да се катерим по стените и почти да летим. На следващия ден, след три аналгина и две кисели млека, съм относително читав и отивам в офиса - свикал съм оперативка, която съм обявил, преди да се опукаме. Момчетата изглеждат махмурлии, но са във форма.
- Пичове - поглеждам към Иво, Тонката и Мишо, - искам да хванете телефоните сега и следобед да призовете дилърчетата на среща. Разделете си ги поравно. Няма да си правите срещите тук, тук ни е щабът. Оправяйте се, давам ви оперативна самостоятелност. Вие измислете кое и как да става. Ясно?
- Ясно - отговаря Иво, а другите кимат.
- Вземате по двама войници на калпак. Искам трима да има тук - соча към офиса. - Не трябва да оставяме стоката и лабораторията без надзор.
Капитаните ми започват да звънят. Наистина им давам самостоятелност. И тримата са интелигентни копелета и ми е интересно какви модели ще измислят. Поглеждам към шестимата войници.
- За вас, пичове, имам по-специална задачка. Понеже трябва да сме във форма, от днес поставям едно изискване - искам всеки ден да се тренира и искам всеки да тренира с всеки. Искам да забравим за състезания и правилници и да се съсредоточим върху същината на бойните изкуства и спортове, която е да се поразява врагът най-ефективно и да се предпазваме от наранявания. Идвайте с мен в залата.
Изкарваме два много приятни часа. Играя спаринг с всички и разцъкваме много добре. Мишо и Тонката също се включват, а Иво изцепва да пазари някакъв джип. Заличката до офиса се е получила много добра. Финиширам, като Мишката ми показва някаква супергадост от самбото, която уж зацепвам някъде на стотното повторение.