Изпращам останалите трима войници в подземието да пакетират коз. Засега опитите да разгадая какво пише в тефтера на Плъха са доста неуспешни. Само на една от последните страници има надраскани някакви адреси и срещу всеки от тях вписана сума пари. Няма телефони. Трябва да изпратя някого да провери какво се случва на тези адреси.
В един момент се чува мощен звук от клаксон, идващ някъде зад ресторанта. Малко след това в ресторанта влиза Арнолд, последван от двамата си братя гиганти. Застават до масата и приличат на огромни зомбита. Очите им са кръвясали и изглеждат доста каталясали. Махвам им да сядат. Арнолд се свлича срещу мен, братята му го последват. Долф взема една филия хляб от панера на масата и я набутва в устата си с едно движение.
- Мамата ни еба тоз жмел - поглежда ме Арнолд, но въпреки че е скапан, ми се усмихва. - Разказа ни играта, ама го събрааме и натоварииме. Малко ни висна каросерията, ама се опраихме. Дай да ядем нещо, че ще умрем.
Викам сервитьорката, вече съм й научил името, казва се Пепа, и й поръчвам супи, салати и скара за изтормозените бабанки. Поръчвам от всичко тройно и смятам, че това ще им стигне. Паля цигара, пия бира и не мога да повярвам как триото успява да омете всичко за броени минути. После очевидно ги хваща гастроанемията - рязко губят апетит и им се доспива. Питам Арнолд, преди да е заспал на масата:
- А колко събрахте, че така сте се скапали?
Арнолд се надига и тупва Слай зад врата.
- Епааа, некъде три-четири пъти повече от пръвия път.
Аз онемявам за секунда, онази поляна изглеждаше голяма, но чак пък толкова.
- Айде, вземай братята и отивайте да лягате отзад, знаеш къде от миналия път.
Арнолд и братя отиват в стаичките до офиса и се отнасят в обятията на Морфей или както там се казва селският им бог на сънищата. Аз излизам зад ресторанта и отивам до камиона. Повдигам леко покривалото и наистина зилът буквално се пръска от чували марихуана. Чудя се как на тримата пичове, които опаковат пакети в подземието, ще им се отрази пренасянето на няколко тона чадел, докато вървя към тях да ги уведомя за новата им задачка закачка. Няколко тона, няколко тона.
Глава 7
Изкуството на войната
Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен.
„Изкуството на войната" Сун Дзъ
Противникът може да бъде разстроен от различни неща. Едното е опасността, второто е безсилието, третото е изненадата. Важно е добре да разбираш това.
По време на битка е важно да разстроиш неприятеля. Атакувай, без да предизвестяваш, там, където противникът не очаква и докато още е в колебание. Вземи инициативата и продължи атаката до победа.
При двубой в началото се покажи бавен, после изведнъж атакувай силно. Не му оставяй време да си поеме дъх и да успокои колебанията на духа си, възползвай се от предимството си и го победи. Добре трябва да разбереш всичко това.
„Ръкопис на петте пръстена“,
Миямото Мусаши
Минават близо два месеца и машината се движи леко и без проблеми, да чукна на дърво. Всичко е като добре смазан механизъм. Подземието е склад, там стоката се разфасова на пакети трева и пакетченца амфети, които отиват в дилърите, които пък после разпределят по-дребните количества на по-дребните дилърчета. Няма да влизам в детайли, но при търговската отстъпка от към двайсет процента и потреблението на наркотици от народа постъпленията към мен са някъде над един милион марки чисто, като в това не включвам парите за заплати, подкупи и разни други типове обществени абонаменти, които ми осигуряват комфорт. Д’еба, ама яко се друса народът, аз си мислех, че ще е поне пет пъти по-малко потреблението, ако не и десет. Ако един грам коз е левче на дребно, то значи пичовете са продали близо тон през това време и май ще трябва да измислим нещо. Амфетите също се засилват и през цялото време търсенето им расте. Минчо прави индустриални количества и като ги поомешаме малко с разни неутрални съставки, хем става повечко, хем по-слабичко, че след първата мостра имаше оплаквания. На яко народ му беше текла кръвчица от носарата и е имало няколко припадъка. Аз се боря за дългосрочни отношения с клиентите си, затова не харесвам хероина не само защото е лайно, а и защото клиентите ти не просъществуват достатъчно време, което противоречи на основните постулати в маркетинга. Някакъв от нашите се беше опитал да продава и хероин паралелно и след една визита от Арнолд и братя, след като излезе от болница, преосмисли концепцията си и спря. Много правилно постъпи, защото тъкмо си преговарях „Никита“ и ми стана много интересно дали това, което Жан Рено прави с труповете и киселината, става наистина. Дилърчето се усети и аз забравих да питам