Минчо, ама ще се сетя по-натам.
Толкова всичко е наред и спокойно, че с Ивака и Тонката се вдигаме и отиваме на Кара дере за десет дни да поразпуснем. Мишо остава за отговорник в Щаба, защото нещо откача на морски къмпинги. Пробвал съм да го водя един път и си стана страшничко. Контактът с природата не му понася и събужда някакви тъмни моменти в иначе благата му самбистка душа. Нищо, ще го научим да се кефи в някой момент.
Кара дере е раят. По цял ден се излежаваме под тентата и се наливаме с домашната ракия, която сме купили от близката Бяла. Прави я бивш технолог на местния „Винпром“ и ракийката е убиец. Храним се предимно с големи пържоли, които си печем на скара на жарта. Мястото е толкова красиво, че след няколко дни направо забравяме не само с какво се занимаваме, а и как се казваме. Който е бил - знае, който не е бил - да си седи в Слънчев бряг.
*
Когато се прибирам, ставам свидетел на странно събрание. Мишо седи на една маса с дядо си и още няколко пенсионери и пият бири. Аз се опитвам да кажа нещо, но Мишо ми прави знак да млъкна и съответно аз не си отварям устата. Явно съм се врязал по средата на разговор.
- .. .та в общи линии положението е такова. Вашето и следващото поколение си се друсате с ракия и лексотан, а пък ние се друсаме с малко по-други екстри. В общи линии ефектът е същият. - Лудият самбист отпива от бирата си. - Както знаем, търсенето определя предлагането, а търсене определно има.
Аз сядам и грам нямам идея защо моят добър приятел и психопат държи реч за наркотиците и търговията с тях на местния пенсионерски клуб. Махвам за бира и се отпускам на стола. Ивака и Тонката са се прибрали, защото човек, ако е пич, след море се нуждае от почивка.
- Ние с аверите се хванахме с този филм, защото системата е преебана и по нормален начин човек от нашето поколение има шанс да живее нормален живот само ако спечели от тотото - продължава Мишо. - Няма да влизам в темата защо е такова положението и дали двете поколения преди нас не е трябвало да реагирате малко по-различно на близо половината век диктатура, вместо да си траете. Друга ми е идеята. Дядо ми каза, че се познавате отпреди петдесет-петдесет и пет години. Били сте на нашите години, когато е дошъл Девети, и цялото ви учене и мечти са отишли по дяволите. После цял живот сте блъскали, за да могат да се появят накрая копеленца като нас. И накрая като награда, вместо милата ни държавичка да се усети и да ви даде малко да глътнете въздух, за да може поне да се порадвате на спокойни старини, тя елегантно ви се изплюва в лицето и ви дава по сто-сто и петдесет лева пенсия.
- Дочо, внук ти го каза добре - обажда се облечен с елегантно, но доста захабено сако дядо, който малко прилича на Питър О’Тул.
- Аз лично знам колко пари са лекарствата на дядо ми. Когато си ги купи, му остават сто лева. С тези сто лева той трябва да живее един месец. Ако извадим сметките, без да смятаме парното, му остават някъде под левче на ден за храна.
Мишо се разпалва и трясва бутилката си нервно в масата, като за малко не я счупва.
- Миме - провиква се, - донеси още десет бири. Пешо, ти искаш ли още една? - пита ме. -Значи, Миме, донеси единайсет. Донеси и три, не, донеси пет плата мешана скара.
Мишо ме поглежда и в погледа му няма нищо весело.
- Копеле, еби му майката! Ти представяш ли си, това са нашите дядовци, а шибаните копелета не им дават шанса да си изживеят края на живота достойно, да му еба пичката майчина. Знаеш ли, че дядо ми не е ял месо от шест месеца... - успокоява се малко и сяда. Отпива и млъква за момент.
Старците гледат гордо в полупразните си бутилки и също мълчат. На мен в този момент ми светва - Михаил не само е седнал с дядо си, Михаил в този момент наема дядо си и неговия антураж в бригадата.
Идват другите бири и всички си казваме наздраве. Липсва ми дядо ми. Той имаше една приказка, която повтаряше често: „Дълг на всеки български гражданин е да умре, преди да настъпи пенсионната му възраст“. Великански лаф!
- Идеята ми е, че при нас определено работа се намира. Деликатният момент е, че работата е незаконна и опасна. Засега е спокойно, но това няма да продължи вечно. Ще ви даваме по петстотин лева заплата на месец и ще има бонуси - поглежда ме въпросително. Аз кимвам. Не му разбирам цялата схема, но явно има план, а аз му имам доверие.